600 000 неосигурени ползват спешна помощ

Над 600 хил. българи не се осигуряват за здраве, но продължават да ползват медицински услуги, най-вече през спешна помощ. Темата отново е поставена на заседание на тристранката, докато е обсъждан проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Общата рамка на бюджета на НЗОК е близо 5,68 млрд. евро. Това е с над 427 млн. евро повече, съобщи управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов. Здравната вноска се запазва 8%.

И синдикати, и работодатели са поискали сериозни реформи в здравната система. Те са отчели, че са предвидени повече пари за профилактика, но са обърнали внимание, че тези средства не се разходват. Поставен е и въпросът, че отново парите за болнична помощ са повече. Поставено е искане за повече контрол, като е отбелязано, че се въвежда по-голям контрол и при лекарствата.

От КНСБ са поискали равен достъп до здравеопазване за хората от градовете и селата. Ася Гонева от синдиката е описала практика, при която хора се приемат за процедури, после се прибират вкъщи, но се отчита престой в болница и така се източват клинични пътеки. Тя е попитала здравната министърка Катя Ивкова и за темата с достъпа на работодателите до болничните на работниците им, като е посочено, че от 1 януари 2027 г. достъп няма да има, а после се предвижда отлагане за 2028 г.

КТ „Подкрепа“ е обърнала внимание, че липсват политики и реформи по ключови проблеми. Сред тях са нарастващият брой лечебни заведения, най-големият брой легла на 1000 души в ЕС, недостигът на квалифициран персонал, ниското заплащане, концентрацията на услуги в големите градове и занемарените общински болници. От синдиката са посочили и високите цени на лекарства, медицински изделия и консумативи, както и доплащането, като са дали данни, че през 2023 г. делът на разходите от джоба на пациентите е 35,5% и е 2,5 пъти над средното за ЕС.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обясняват, че проектът за бюджета на НЗОК не въвежда общо задължение за частните лечебни заведения, които разходват публични средства, да провеждат обществени поръчки за доставки на лекарства и медицински изделия. По данни на АИКБ има внесен законопроект за промени в Закона за обществените поръчки, който е подкрепен на първо гласуване от парламентарната Комисия по здравеопазването, но още няма окончателно приемане в Народното събрание.

От Българската стопанска камара (БСК) възразяват срещу използването на средства за болнична помощ за пряко финансиране на медицински персонал, ако то не е обвързано с извършената дейност. В проекта са предвидени по 18 406,5 хил. евро за персонал в приоритетни многопрофилни болници и в лечебни заведения в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени за съответната дейност в общината. От БСК настояват тази подкрепа да се финансира от държавния бюджет и да се обвърже с обективни критерии и периодичен публичен отчет.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) са поискали, както лекарствата имат уникални кодове, такива да имат и медицинските изделия, за да се следят и да не се източват средства.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) казват, че принципно подкрепят проекта на бюджета на НЗОК, но имат дискусионни теми, които очакват да се изчистят между двете четения. Сред тях са доболничната помощ, профилактиката и парите за неосигурените.

По проекта на държавния бюджет са заложени 30 млн. евро за стипендии за специализанти. Здравната министърка Катя Ивкова обяснява, че стипендията ще е 350 евро и ще се изплаща през университетите, като обхваща не само лекари, но и медицински сестри. Тя е казала още, че ще има трансфери за здравнонеосигурените граждани.

От министърката е обяснено и че дигитализацията на болничните листове е готова от гледна точка на Министерството на здравеопазването.