Орлин Алексиев ли е новият бос на бизнеса с автомобилни екостикери?

В България има един особен бизнес, за който повечето шофьори се сещат само веднъж годишно – когато закарат автомобила си на технически преглед. Става дума за автомобилните екостикери с вграден RFID чип, удостоверителните знаци и защитените документи, които години наред са част от процедурата за проверка на техническата изправност на автомобилите.

Зад този на пръв поглед дребен продукт обаче стои сериозен икономически интерес. Когато държавата задължи милиони собственици на автомобили да използват определен документ или стикер, производството му се превръща в гарантиран пазар с постоянен потребителски поток.

В продължение на години едно от основните имена в този бизнес е Петър Кънев – бивш депутат от БСП, предприемач и собственик на печатната група „Демакс“. Свързаните с него дружества участват в производството на защитени документи, холограми, автомобилни екостикери с вграден RFID чип и други изделия, необходими за работата на държавните институции.

Днес обаче този бизнес се променя. Производството на физически автомобилни екостикери постепенно отстъпва място на електронни удостоверения, информационни системи и цифрова инфраструктура. Именно в този момент възниква въпросът дали не се извършва преразпределение на един доходоносен пазар.

В центъра на тази история е и името на Орлин Алексиев – бизнесмен, чието влияние около ИТН е било предмет на публични политически твърдения.

Въпросът е дали Алексиев се превръща в новия играч в бизнеса с автомобилните екостикери и каква е ролята на политическите контакти в трансформацията на този пазар.

Петър Кънев и бизнесът с автомобилните документи

Корпоративната история на „Демакс – Холограми“ показва, че Петър Кънев фигурира като действителен собственик на дружеството от 2019 г. Заедно с него като действителен собственик е вписан и Валентин Моновски.

Pernik24.bg вече е публикувал материал за Петър Кънев, политическата му кариера и бизнес интересите му под заглавие „Петроханци има и в БСП“. В него редакцията ни разгледа и огласените през 2022 г. журналистически твърдения за предполагаеми поръчки на непълнолетни момичета, в които името на Кънев е било споменавано.

Компанията има специализация в производството на холографски продукти и защитени документи. Производствената ѝ база и технологичният ѝ капацитет я превръщат в подходящ участник в обществените поръчки на държавните институции.

Още през 2018 г. „Демакс – Холограми“ участва в договор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за отпечатване и доставка на документи, необходими за дейността на агенцията.

В документацията са разпределени конкретни дейности между няколко дружества:

• „Демакс – Холограми“ – изработка на холографски продукти с 25% участие;
• „Демакс Ди Пи Ай“ – дигитален печат с 15% участие;
• „Инфосистемс Интернешънъл“ – поддръжка на инфраструктурата, свързана с годишните технически прегледи, с 5% участие.

Този договор разкрива ранна връзка между производството на защитени документи и технологичната инфраструктура за автомобилните прегледи. Печатните дружества от групата „Демакс“ и „Инфосистемс Интернешънъл“ участват в една и съща система още преди въвеждането на автомобилните екостикери с вграден RFID чип.

Какво представляват автомобилните екостикери с вграден RFID чип?

Наричаните в публичното пространство „електронни стикери“ всъщност са физически самозалепващи се изделия, в които е вграден електронен компонент. Те не са електронни документи в обичайния смисъл на думата.

Става дума за автомобилни екостикери с вградена RFID технология (радиочестотна идентификация). Самият стикер се произвежда от специален материал, в който се интегрира RFID компонент – микрочип с антена, позволяващ безконтактното прочитане на записаната в него информация.

Чипът не се отпечатва като обикновен текст или изображение. Той се произвежда като отделен електронен компонент, след което се вгражда в материала на стикера. Върху готовото изделие се отпечатват необходимите графични елементи, обозначения и идентификационни данни.

Така производството на автомобилните екостикери съчетава две различни технологични дейности – печат и интегриране на електронни компоненти. Именно тази комбинация превръща продукта от обикновен автомобилен стикер в специализирано защитено изделие.

RFID технологията позволява безконтактно прочитане на информацията със специализирано устройство. Това е и причината производството на тези екостикери да изисква специфично оборудване, технологии и контрол на качеството.

Милионите от държавните поръчки

През 2020 г. „Демакс“ получава договор за близо 5,9 млн. лева без ДДС за документи, необходими за годишните технически прегледи.

Следващата важна стъпка е производството на автомобилните екостикери с вграден RFID чип.

През 2021 г. „Демакс – Холограми“ получава договор с МВР за изработка и доставка на комплект „Знак и стикер за първоначален технически преглед на МПС“. Стойността му е около 1,7 млн. евро.

Така дружеството затвърждава позициите си в производството на защитени автомобилни документи.

През 2023 г. следват нови договори с държавни институции. Сред тях са поръчки на МВР за холограмни и защитни стикери, разрешения за временно движение на моторни превозни средства, както и договор със Столична община за холографски, светлоотразителни и други стикери.

Компанията изпълнява и договори с Българския институт по метрология за производство на защитени марки и стикери.

Според публичната база СИГМА „Демакс – Холограми“ има 15 договора за обществени поръчки на обща стойност около 3,3 млн. евро.

Тези суми показват мащаба на публичния пазар, в който компанията присъства.

Автомобилните екостикери – източник на сериозни приходи

Според публичните данни за въвеждането на автомобилните екостикери планираният годишен тираж е около 1,5 млн. броя, а посочената единична цена е 6,80 лева без ДДС.

Това е пазар, създаден от нормативно задължение. Собствениците на автомобили нямат реална възможност да изберат дали да използват съответния продукт, когато той е част от процедурата по техническия преглед.

През 2025 г. обаче настъпва съществен обрат. След съдебно решение и последващи действия на Министерството на транспорта се пристъпва към премахване на физическите знаци и преминаване към електронни удостоверения за технически преглед.

Старият пазар започва да се трансформира, но икономическият интерес остава. Той се насочва към нови продукти и услуги – софтуер, електронна идентификация, информационни системи и техническа поддръжка.

Кой поема дигитализацията?

Тук се появява една от най-интересните следи в цялото разследване.

На 22 февруари 2023 г. е сключен договор за разработване на Единната информационна система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Стойността му е около 1,5 млн. евро.

В изпълнението участват няколко компании, сред които „СКИМПРОТ“, „ЕИС СИСТЕМС“ и „Инфосистемс Интернешънъл“.

Особено внимание заслужава „СКИМПРОТ“.

В него Георги Петров Кънев притежава 24,5% от капитала. Той е свързан с управлението на „Демакс – Холограми“, дружеството от бизнес групата на Петър Кънев.

Останалите съдружници в „СКИМПРОТ“ са Камен Несторов с 51% и Емилия Дянкова с 24,5%.

Още по-интересно е, че „ЕИС СИСТЕМС“ е общо дружество на „СКИМПРОТ“ и „Инфосистемс Интернешънъл“. Последното притежава 65%, а „СКИМПРОТ“ – 35%.

Така в изграждането на държавната информационна инфраструктура за техническите прегледи се преплитат корпоративни интереси на компании от технологичния сектор и бизнес средата около „Демакс“.

Същата технологична компания се появява и в новия договор от 2025 г.

На 21 ноември 2025 г. ИА „Автомобилна администрация“ сключва нов договор, свързан с дигитализацията на периодичните технически прегледи.

В него участва обединение от четири дружества:

• „СИНЕР ТЕХ“;
• „АСЕТ ДИДЖИТЪЛ“;
• „Консултантска агенция по информационни технологии“;
• „Инфосистемс Интернешънъл“.

Стойността на договора при сключването е около 43 000 евро, а срокът му е 1825 дни.

Това означава, че „Инфосистемс Интернешънъл“ участва както в проекта за Единната информационна система от 2023 г., така и в новото обединение за дигитализация от 2025 г.

Сред останалите участници има компании с дейност в областта на информационните технологии, електронните компоненти и комуникационното оборудване.

Особено внимание заслужава фактът, че процедурата е с една подадена оферта.

Това обстоятелство поставя въпроса за конкуренцията при избора на технологичен партньор и за начина, по който е формирана стойността на договора.

Още по-важно е какво точно включва сумата от 43 000 евро. Тя трябва да бъде разглеждана в контекста на целия икономически модел – включително евентуалните плащания за електронни удостоверения, софтуер, оборудване и поддръжка.

Ако пунктовете за технически прегледи заплащат допълнително за тези услуги, общият икономически обем на новия пазар може да бъде значително по-различен от стойността на самия договор.

От автомобилния екостикер към електронното удостоверение

Промяната в нормативната уредба поставя началото на нов модел.

Вместо физически автомобилен екостикер с вграден RFID чип системата преминава към електронни удостоверения и протоколи, които се регистрират в информационната инфраструктура на държавата.

Това изисква:

• софтуер за обработка на техническите прегледи;
• свързаност между пунктовете и държавната система;
• електронна идентификация на специалистите;
• електронни подписи;
• технически устройства и комуникационно оборудване;
• поддръжка и защита на данните.

През 2024 г. Министерството на транспорта съобщава, че в страната има над хиляда пункта за технически прегледи. Значителна част от тях вече са свързани с електронната система, а на останалите е поставено изискване да осигурят необходимата свързаност.

Това създава значителен пазар за доставчиците на софтуер и оборудване.

При стария модел икономическият интерес е концентриран около производството на задължителния физически автомобилен екостикер. При новия той се разпределя между технологични компании, доставчици на устройства, разработчици на софтуер и оператори на информационни системи.

Така въпросът вече не е само кой произвежда автомобилните екостикери, а кой контролира инфраструктурата, без която пунктовете не могат да работят.

А къде е Орлин Алексиев?

Това е името, което придава политическата интрига на разследването.

Орлин Алексиев е свързван в публични публикации и политически изказвания с влиянието около ИТН. Още през 2022 г. напуснали партията депутати поставят въпроса за неговата роля в политическите процеси.

През годините са публикувани и материали за предполагаемото му влияние върху различни бизнеси и обществени поръчки.

При проверката на фирмените участия се откриват няколко дружества, в които името му фигурира в различни периоди – сред тях „МЕКС“, „ПРИНЦ – 1“, „ГРАНД ИМПЕРИАЛ“, „ГЛОБАЛ ТРАНС БГ“ и „РПН-М“.

Част от тези участия са исторически и през годините са настъпвали промени в собствеността и управлението. Особено внимание заслужават дружествата, свързани с транспорт, търговия и други дейности, които могат да бъдат проследени през обществените поръчки.

На този фон въпросът за евентуалната му роля в новия технологичен пазар остава особено интересен.

Дигитализацията на автомобилните прегледи отваря нова икономическа ниша. Тя изисква не само разработване на държавна система, но и постоянни доставки, техническа поддръжка, софтуерно обслужване и комуникация с над хиляда пункта в страната.

Това е пазар с дългосрочен потенциал, в който политическите контакти и бизнес отношенията могат да имат съществено значение.

Действително ли Петър Кънев губи бизнеса?

Корпоративната история на „Демакс – Холограми“ показва интересни промени.

През юли 2024 г. настъпват промени в съвета на директорите, при които Петър Кънев не фигурира лично като член. В управлението влизат представители на дружеството „Демакс“ и други лица.

През юли 2026 г. Кънев отново се появява в съвета на директорите заедно с Иванка Георгиева-Моновска.

През август 2026 г. е вписана и промяна в капитала.

В същото време Петър Кънев продължава да фигурира като действителен собственик на „Демакс – Холограми“.

Тези промени показват движение в корпоративното управление на дружеството, което години наред е сред основните участници в пазара на защитени автомобилни документи.

Но по-голямата промяна е извън самата компания – производството на физическите автомобилни екостикери постепенно отстъпва място на електронни услуги, а технологичната инфраструктура се превръща в новия център на икономическия интерес.

Големият въпрос: кой печели от смяната на модела?

Историята с автомобилните екостикери показва как един задължителен продукт може да се превърне в сериозен бизнес.

Първо са физическите документи и защитените знаци. След това идват автомобилните екостикери с вграден RFID чип. Днес на тяхно място се развиват електронни удостоверения, софтуерни платформи и информационни системи.

Това е трансформация, която променя начина, по който се реализира икономическият интерес.

Но каква е ролята на Орлин Алексиев и ИТН в тази промяна?

Този въпрос се вписва в по-широката картина на отношенията между политическата власт, държавните поръчки и частните икономически интереси.

Особено важни са финансовите отношения между технологичните доставчици и частните пунктове за технически прегледи, както и компаниите, които получават средства за електронни удостоверения, софтуер и техническа поддръжка.

Защото е възможно старият бизнес с автомобилните екостикери да продължава под друга форма – по-технологична, по-малко видима за потребителите и с нови участници.

Ако доскоро въпросът беше кой произвежда автомобилните екостикери за милиони автомобили, днес въпросът е кой контролира електронната система, без която тези автомобили не могат да преминат технически преглед.

Именно там трябва да се търси новият бос на бизнеса с автомобилните екостикери.