Петроханци има и в БСП

Многократно е оглавявал Комисията по икономическа политика и туризъм (или сходни комисии) и е бил ръководител на парламентарната делегация в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС), където е заемал и вицепрезидентски постове. В периода 2010–2011 г. е съветник на президента Георги Първанов по въпросите на Черноморското сътрудничество. Доскоро е бил и първи вицепрезидент на Българската федерация по волейбол.

Бизнесът „Демакс“ и държавните поръчки

Кънев е мажоритарен собственик и управител на полиграфичната група „Демакс“ – една от водещите в България в областта на специализирания и високозащитен печат (холограми, ценни книжа, лотарийни билети, банкови карти, стикери и др.). Фирмата (и свързани дружества като „Демакс Ди Пи Ай“) от години изпълнява значителни държавни и обществени поръчки, най-вече за изборни материали – бюлетини и протоколи – често като подизпълнител на Печатницата на БНБ или директно.

Медии многократно са повдигали въпроси за конфликт на интереси: депутат, който гласува закони и участва в избори, едновременно печели поръчки за отпечатване на самите бюлетини, независимо от това коя политическа сила управлява. През 2021 г. например „Демакс“ е поемала над 50% от поръчката за бюлетини в редица избирателни райони. Подобни критики са публикувани от различни издания, включително подробно от сайта „19 минути“, който е разглеждал и други аспекти от бизнес дейността (екостикери, имотни сделки и др.). Кънев винаги е отхвърлял обвиненията за политическа зависимост и е заявявал, че държавните поръчки са сравнително малка част от оборота на групата.

Тежките твърдения за поръчки на непълнолетни момичета

През август–септември 2022 г. сайтът Narod.bg публикува поредица от материали, базирани на анонимни източници от специалните служби. Според тях в периода 2013–2014 г. ГДБОП (тогава към ДАНС) е провеждала операция с кодово име „Цвете“ срещу организирана група за сводничество и проституция, включваща и непълнолетни. В рамките на тази разработка името на Кънев се появява като редовен клиент, който е поръчвал момичета на 14 години.

Твърденията са конкретни и тежки:

• Използване на кодовата фраза „Искам дънки №14“ – числото е обозначавало възрастта на момичето, което е трябвало да му бъде доставено.
• Над 100 записани разговори и SMS-и със сводницата Лиляна Биланова (по това време около 17-годишна).
• Поръчки, включително от сградата на парламента.
• Доставки на непълнолетни момичета на адрес.

Според същите източници, въпреки наличието на записи със специални разузнавателни средства, Кънев не е бил задържан. На 10 юни 2014 г. (ден преди арестите на част от групата) е имало оперативна среща в ГДБОП–ДАНС, в която е участвал тогавашният заместник-главен прокурор Борислав Сарафов, и решението е било да не се стига до арест. Публикациите описват случая като пример за това как влиятелен човек – депутат и бизнесмен с дългогодишни държавни поръчки – се разминава с разследване за поръчка на непълнолетни жрици на любовта.

Сайтът „19 минути“ и други медии по-късно са споменавали тези твърдения в контекста на други материали за Кънев. Към момента на настоящия текст няма публично известни официални обвинения, повдигнати срещу Петър Кънев по тези твърдения, нито осъдителна присъда. Информацията остава в сферата на журналистическите разкрития от 2022 г., основани на анонимни източници от спецслужбите.

По-късни развития

Кънев продължава активната си обществена и политическа дейност и след 2022 г. – като депутат, спортен функционер и публична фигура. В началото на 2026 г. се оттегля постепенно от водачески позиции в листите на БСП в Бургас. Според отделни твърдения той е правил опити да се позиционира по-близо до новите политически проекти около президента (впоследствие премиер) Румен Радев и формацията „Прогресивна България“, но те не са се увенчали с успех и е бил избегнат.

Материалът се основава на публично достъпна информация от официални източници (сайтове на Народното събрание, Уикипедия, БТА), бизнес регистри и журналистически публикации. Сериозните твърдения от 2022 г. са представени като такива – журналистически разкрития, а не като установени съдебни факти.