Войната стигна Черно море и България

Сергей Станишев описва рисковете, цената и липсата на европейски план.
Пет години след началото на войната в Украйна мирът остава далечен, а всеки нов опит за преговори носи надежда и после разочарование. Това пише Сергей Станишев в коментар за Dir.bg. По думите му проблемът е, че на думи всички искат мир, но влагат в него несъвместими представи.
Станишев твърди, че траен мир няма как да се постигне с опростени формули и с цел за унижение на едната страна. Според него това само подхранва реваншизъм. Той дава пример с последствията от отношението към Германия след Първата световна война.
У нас темата за войната, според автора, е станала маркер за разделение. Той описва противопоставяне между етикети като брюкселска подлога и агент на Кремъл. По оценката му този спор не помага за защита на българските и европейските интереси.
Станишев посочва, че войната вече не е далеч от България. Той свързва това с атаки срещу търговски кораби, риск за вноса и износа и замърсяване в почти затвореното Черно море. Добавя и риск от пряко въвличане при нова ескалация. Авторът подчертава, че според него няма решаващо значение кой е потопил конкретен кораб. По думите му и двете страни имат принос за превръщането на Черно море в опасен район за корабоплаване.
Станишев проследява промяната в европейските настроения. Първо е бил шокът от пълномащабна война в Европа. После са дошли очакванията, че Украйна ще оцелее и ще нанесе тежко поражение на Русия, особено след настъпленията през есента на 2022 г. и очакваното контранастъпление през лятото на 2023 г., което според него не е успяло.
Авторът пише, че тезата да не се преговаря с агресора, докато не се изтегли до границите от 1991 г., е доминирала доскоро. Според него така са били пропуснати шансове за прекратяване на бойните действия при добри условия за Украйна. Като пример дава Истанбул през пролетта на 2022 г., когато делегациите на Москва и Киев, според него, са били близо до споразумение.
В текста си Станишев критикува логиката на очакване за руска капитулация, прикривана зад идеята за мир чрез сила. Той изброява като примери танкове „Абрамс“ и „Леопард“, изтребители F-16 и ракети „Таурус“, както и масови дронови удари. По думите му всяко ново оръжие рано или късно среща противодействие, а военните иновации се развиват бързо.
Станишев акцентира върху риска от ескалация и за Европа. Той посочва, че ЕС е увеличавал мащабната военна подкрепа за Украйна и че подкрепата за правото на самозащита е нужна. Но добавя, че европейците имат задължение да оценяват и риска от ескалация. В тази линия дава пример с ударите по Кримския мост, които според него са осъществени с холандски ракети, и реакцията на Кремъл към Нидерландия.
Авторът описва и промяна в позицията на САЩ след идването на власт на президента Доналд Тръмп. Според него Вашингтон е минал от главен патрон към роля на посредник, а тежестта е била прехвърлена към Европа. В същото време, по думите му, Европа остава без ясен план за траен мир.
Станишев твърди, че ЕС е поискал участие в преговорите, но заради вътрешни противоречия не е посочил главен преговарящ. Според него е формирана делегация от пет водещи страни плюс Европейската комисия и Европейския съвет, но тя изглежда без мандат да поема ангажименти.
В частта за реалностите отвъд политическите клишета авторът дава числови сравнения. По негови данни населението на Русия е 143 млн., а в Украйна живеят не повече от 28–29 млн., като 5–7 млн. са бежанци. Цитира и оценки за икономическа и бюджетна диспропорция, както и за военни разходи, включително данни на SIPRI за дела на военните разходи.
Станишев посочва, че Европа е поела основното бреме на подкрепата, като дава число 237 млрд. евро финансова, военна и хуманитарна помощ. Отбелязва и ангажимент за заем за 2026–2027 г. от 90 млрд. евро. Пише още, че президентът Володимир Зеленски е поискал допълнителни 70 млрд. евро за следващата година и е намекнал за риск от милиони бежанци при срив.
За санкциите срещу Русия Станишев отбелязва, че пакетите са безпрецедентни, но според него не са постигнали очаквания резултат. Той твърди, че са болезнени и създават пречки, но не са довели до социален взрив. Паралелно подчертава и отражението върху европейската индустрия заради по-скъпа енергия и суровини.
В частта за контурите на мира авторът защитава тезата, че компромисът е условие за траен мир. Според него Русия ще трябва да приеме, че част от заявените цели няма да се случат, и че ултиматуми като този от декември 2021 г. не са приемливи. Пише, че при бързо развитие на преговорите Москва може да се сблъска и с това части от области, обявени в Конституцията ѝ, да не са под неин контрол.
За Украйна Станишев посочва като най-трудни решения въпросите за територии и отказ от членство в НАТО. Според него това би дало шанс да се опази най-ценният ресурс на държавата – хората – и да се насочи към възстановяване.
За ролята на Европа авторът настоява ЕС да мине от позиция на пречка пред лош мир към архитект на нова европейска система за сигурност. Той твърди, че трябва да се обсъждат гаранции не само за Украйна, но и за Русия, че Украйна няма да бъде използвана срещу Москва. Според него едно от условията е да се потвърди, че Украйна няма да бъде член на НАТО.
Станишев добавя, че Украйна не бива да бъде предадена и трябва да получи реална перспектива за членство в ЕС при изпълнение на условията. Той говори и за мащабен план за възстановяване и допуска като реалистично част от мирно споразумение да насочи замразени руски активи от 290 млрд. евро към тази цел.
В края на текста си авторът предупреждава, че алтернативата е война до тотален срив на една от страните и риск от общоевропейска война. По оценката му в такъв сценарий Европа ще е губеща.
Източник: коментар на Сергей Станишев за Dir.bg.






Коментарите са на потребителите. Pernik24.bg не носи отговорност за съдържанието им.