След Гайтански и Мавродиев: Погледът се насочва към „Главболгарстрой“

Прокуратурата прекрати обвиненията срещу Румен Гайтански и Стоян Мавродиев за длъжностно присвояване, но остави отворена най-съществената документална следа по кредита от ББР. В основата ѝ стои договор между „Пътстройинженеринг“ и „Главболгарстрой“, който е трябвало да гарантира милиони левове бъдещи приходи, но според публично оповестените данни е бил прекратен още през юли 2018 г.
Един договор. Две строителни компании. Обещани бъдещи приходи от близо 2,4 милиона лева месечно. И държавен кредит за 148,5 милиона лева, отпуснат въз основа на финансова оценка, в която този договор има съществено значение.
Това е документалната следа, която продължава да поставя сериозни въпроси около един от най-големите и скандални кредити в историята на Българската банка за развитие.
И докато общественото внимание беше насочено към Румен Гайтански – Вълка и бившия директор на ББР Стоян Мавродиев, една от най-важните страни в тази история остана сравнително встрани от прожекторите – „Главболгарстрой“.
Защото именно с тази компания е сключен договорът, който впоследствие се превръща в съществен елемент от обезпечаването на огромното финансиране.
ДОГОВОРЪТ, КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА ГАРАНТИРА МИЛИОНИТЕ
На 2 юли 2018 г. „Пътстройинженеринг“ и „Главболгарстрой“ сключват договор за производство и доставка на железопътен баласт.
Според публикуваната информация договорът предвижда доставка на минимум 70 000 тона месечно при цена от 35 лева на тон, или гарантирани бъдещи приходи от приблизително 2,45 милиона лева месечно.
В него е предвидена и клауза тип „вземай или плащай“, която според публикациите е трябвало да осигури определен минимален обем на плащанията.
Това не е незначителен търговски контракт.
Той се оказва ключов за оценката на „Пътстройинженеринг“, чиито активи са оценени от външния оценител „Адванс експертни оценки“ на около 130 милиона лева.
Именно очакваните приходи от договора с „Главболгарстрой“ са съществена част от прогнозните парични потоци, използвани при формирането на оценката.
По този начин договорът придобива значение далеч отвъд обикновените търговски отношения между две дружества. Бъдещите вземания по него са представени като съществена финансова опора и елемент от обезпечението на кредитната операция.
ОСЕМ ДНИ ПО-КЪСНО ДОГОВОРЪТ Е ПРЕКРАТЕН
Тук започва най-същественият въпрос.
Според разкритията на BIRD договорът между „Пътстройинженеринг“ и „Главболгарстрой“ е прекратен още на 10 юли 2018 г. – само осем дни след подписването му.
А на 17 юни 2019 г., близо година по-късно, Българската банка за развитие отпуска на „Роудуей кънстракшън“ кредит от 148,5 милиона лева.
В документацията по финансирането договорът с „Главболгарстрой“ фигурира като източник на бъдещи приходи. Предвидено е плащанията от него да постъпват по сметка на „Пътстройинженеринг“ в ББР.
Така възниква един изключително важен проблем: как е възможно бъдещи приходи по вече прекратен договор да участват като обезпечение на кредит за 148,5 милиона лева?
Ако договорът не е действал, кой е гарантирал, че „Главболгарстрой“ ще продължи да плаща тези суми?
И най-важното – знаела ли е банката, че договорът е прекратен?
70 000 ТОНА ЖЕЛЕЗОПЪТЕН БАЛАСТ МЕСЕЧНО – РЕАЛНА ПОТРЕБНОСТ ИЛИ КОЛИЧЕСТВА НА ХАРТИЯ?
За да се разбере мащабът на заложените в договора с „Главболгарстрой“ количества, нека ги сравним с реална обществена поръчка на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) от 2018 г.
Поръчката на НКЖИ предвижда доставка на общо 200 000 куб. метра трошен камък за железопътни линии в рамките на четири години. За да сравним двете количества в една и съща мерна единица, трябва да отчетем плътността на материала. При ориентировъчна насипна плътност от 1,6 тона на кубичен метър тези 200 000 куб. метра се равняват на около 320 000 тона. Реалната стойност може да варира според вида, фракцията и уплътняването на материала.
Така сравнението става особено показателно: договорът с „Главболгарстрой“ е предвиждал минимум 70 000 тона месечно, докато в конкретната обществена поръчка на НКЖИ са заложени общо около 320 000 тона за четири години – за две групи железопътни секции, включващи Пловдив и Бургас, както и Горна Оряховица и Шумен.
Иначе казано, само за малко повече от четири месеца договорените с „Главболгарстрой“ месечни количества биха достигнали целия приблизителен обем на тази четиригодишна поръчка на НКЖИ. Един месец по договора с ГБС представлява около 22% от общото количество в нея.
Това сравнение поставя съвсем конкретен въпрос: каква производствена мощност, какви реални строителни обекти и каква логистика са били необходими, за да бъдат осигурявани по 70 000 тона месечно?
Мащабът може да се онагледи и с автомобилен транспорт. Ако приемем, че един тежкотоварен камион превозва средно по 25 тона, за доставката на 70 000 тона са необходими около 2800 натоварени курса месечно, или приблизително 93 курса дневно при 30-дневен месец. При товар от 20 тона на камион броят нараства до 3500 курса месечно – близо 117 на ден.
Зад подобен обем стоят не само транспортни разходи, но и необходимост от значителен добивен капацитет, трошене и пресяване на материала до необходимата фракция, контрол на качеството и осигурени количества за конкретни обекти.
Въпросът е дали зад прогнозата за минимум 70 000 тона месечно е стояла реална и доказуема стопанска дейност – с конкретни обекти, капацитет за производство и възможност за изпълнение – или става дума за очаквани приходи „на хартия“, които са изглеждали убедително в документите, представени пред ББР.
ЗАЩО „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ Е ПРЕКРАТИЛА ДОГОВОРА?
Това е първият въпрос, на който самото дружество би трябвало да даде ясен отговор.
Защо „Главболгарстрой“ сключва договор, предвиждащ доставки на железопътен баласт за милиони левове месечно, а само осем дни по-късно го прекратява?
Каква е била причината за това решение?
Не е ли имало реална необходимост от доставките? Не са ли били изпълнени определени условия? Имало ли е проблем с производствения капацитет, качеството на продукцията, цената или други търговски параметри?
Или договорът е бил сключен с друга цел, която впоследствие е отпаднала?
Това не са маловажни въпроси. Те са особено важни, защото договорът впоследствие е използван като съществен елемент при оценяването на компания, за чието придобиване държавната банка отпуска близо 150 милиона лева.
„Главболгарстрой“ би трябвало да обясни и дали след прекратяването на договора са били извършвани каквито и да било доставки или плащания между двете компании.
Имало ли е реално изпълнение на договорените задължения? Издавани ли са фактури? Извършвани ли са преводи? Съществували ли са вземания, които впоследствие са били представени пред банката като бъдещи приходи?
Ако не е имало такива отношения, как договорът е могъл да служи като финансова гаранция за кредит от такъв мащаб?
ББР ПОТЪРСИЛА ЛИ Е „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ ПРЕДИ ДА ОТПУСНЕ КРЕДИТА?
Това е може би най-важният въпрос към ръководството на държавната банка.
Когато една банка отпуска кредит за 148,5 милиона лева и в оценката на обезпечението и бъдещите парични потоци е включен договор, който трябва да генерира над 2,4 милиона лева месечни приходи, нормално е да се провери дали този договор действително съществува и се изпълнява.
Но направила ли е ББР тази проверка?
Изпратено ли е официално запитване до „Главболгарстрой“?
Искала ли е банката писмено потвърждение, че договорът от 2 юли 2018 г. е действащ?
Проверила ли е дали дружеството действително възнамерява да продължи да изпълнява задълженията си и да извършва плащанията?
Потърсени ли са представители на „Главболгарстрой“, за да потвърдят, че ще продължат да плащат договорените суми и че няма прекратяване или промяна на договорните отношения?
Има ли в кредитното досие кореспонденция между ББР и „Главболгарстрой“, която да удостоверява тези обстоятелства?
Това е съществен въпрос, защото едно е кредитоискателят да представи договор, а съвсем друго е банката да потвърди независимо от него, че договорът е действащ и че очакваните приходи действително могат да бъдат реализирани.
Ако подобна проверка не е била извършена, възниква въпросът как банката е приела за достатъчно надеждни бъдещите приходи, върху които е стъпила оценката на придобиваното дружество.
Ако проверка е била направена, какво е отговорило „Главболгарстрой“?
Това са въпроси, които заслужават конкретни отговори, а не общи обяснения за спазване на банковите процедури.
КОЙ Е ПРЕДСТАВИЛ ПРЕКРАТЕНИЯ ДОГОВОР КАТО ДЕЙСТВАЩ?
В постановлението на Софийската градска прокуратура от 10 ноември 2026 г. се обръща специално внимание на договора с „Главболгарстрой“.
Според прокурорите той е бил прекратен близо 11 месеца преди подаването на искането за кредит, но това обстоятелство е било укрито от банката и оценителите чрез представянето му като привидно валиден.
Разследването продължава по линия на евентуално престъпление по чл. 248а от Наказателния кодекс – предоставяне на неверни сведения с цел получаване на кредит.
В тази част на производството остава адвокат Иван Георгиев. Според постановлението именно той е организирал подготовката и предоставянето на документацията пред ББР и оценителите.
Това обаче не отговаря на всички въпроси около договора.
Кой е предоставил информацията за прекратяването му? Кой е имал достъп до документа за прекратяване? Кой е трябвало да провери дали договорът продължава да действа?
И най-вече – каква информация е имало „Главболгарстрой“ за последващото използване на договора при кандидатстването за кредита?
ВЪПРОСИТЕ КЪМ „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ ОСТАВАТ
В крайна сметка случаят не може да бъде разглеждан само през действията на кредитополучателя, бившето ръководство на ББР и лицата, подготвили документите.
В центъра на финансовата конструкция стои договор с конкретна компания – „Главболгарстрой“.
Това е дружеството, което е трябвало да осигури бъдещите приходи от 2,4 милиона лева месечно. Това е дружеството, с което е сключен договорът, използван при оценката на „Пътстройинженеринг“. И това е дружеството, което според публично оповестената информация е прекратило договора само осем дни след подписването му.
Затова е необходимо „Главболгарстрой“ да отговори публично:
- Защо е сключен договорът с „Пътстройинженеринг“ на 2 юли 2018 г.?
- Защо е прекратен само осем дни по-късно?
- Знаело ли е дружеството, че договорът впоследствие е използван като съществен елемент от обезпечението и оценката по кредит за 148,5 милиона лева?
- Давало ли е „Главболгарстрой“ потвърждение пред ББР, че договорът е действащ?
- Получавало ли е дружеството запитване от банката за реалното изпълнение на договора и очакваните плащания?
- Имало ли е действителни доставки и плащания между двете компании?
- Предоставяло ли е „Главболгарстрой“ документи или информация на оценителите, изготвили оценката на „Пътстройинженеринг“?
Това са въпроси, на които обществото има право да получи отговор, когато става дума за кредит от близо 150 милиона лева от държавна банка.
ПРЕКРАТЕНИТЕ ОБВИНЕНИЯ НЕ ЗАЛИЧАВАТ ВЪПРОСА ЗА ДОГОВОРА
Прокуратурата прекрати обвиненията за длъжностно присвояване срещу Румен Гайтански и Стоян Мавродиев. Разследването обаче продължава по линията на евентуално представяне на неверни сведения за получаване на кредит.
Това означава, че документалната история около договора с „Главболгарстрой“ продължава да бъде съществена част от случая.
И докато институциите изясняват кой е представил договора като действащ и кой е носил отговорност за информацията пред банката, остава един голям въпрос:
Как е възможно държавна банка да отпусне 148,5 милиона лева, като при оценката на обезпечението и бъдещите приходи е използван договор, който според разследването е бил прекратен още осем дни след подписването му?
И защо никой не е потърсил потвърждение от другата страна по този договор – „Главболгарстрой“?
Този въпрос вече не е само към прокуратурата и ББР. Той е и към самото дружество.
Защото когато договор за милиони левове месечни приходи се превърне в съществен аргумент за отпускането на огромен публичен ресурс, отговорността да се изясни какво се е случило с него не може да бъде подмината с мълчание.

Хората в Неделково искат обяснение за терен за мъртви животни

Корабособственици отказват Варна и Бургас след атаки

Кой стои зад нелегалната фабрика за цигари край Карнобат? Източници сочат към Стайко Стайков

България сред първите мишени при ядрен удар, предупреждава Ритър

Перничанинът Георги Боянов стана MVP за октомври


Коментарите са на потребителите. Pernik24.bg не носи отговорност за съдържанието им.