Перник3°
Изпрати новина

Бисер Лазов – от КТБ до милионите във ветропарковете: парите от фалиралата банка ли се въртят край Перник и Радомир?

Мария Георгиева· 7 мин. четене· 36 прочитания
Бисер Лазов Орисол 2, Ктб

Бившият доверен човек на Цветан Василев и основен свидетел на прокуратурата по делото КТБ изплува зад мащабен енергиен проект. Откъде идват парите, кой финансира инвестицията и защо прокуратурата, ДАНС, МВР и НАП не дадат публичен отговор дали е проверяван произходът на капитала?

Името на Бисер Лазов отново излиза на преден план. Този път не в съдебната зала по делото за фалита на Корпоративна търговска банка, не в поредните показания срещу бившия му работодател Цветан Василев, а в съвсем различно амплоа – като човек, до когото води веригата на собственост на дружеството зад мащабен проект за ветроенергиен парк в района на Перник и Радомир.

И тук възниква въпросът, който държавните институции би трябвало да приемат изключително сериозно:

Откъде Бисер Лазов разполага с финансовия ресурс за участие в подобен бизнес и възможно ли е част от средствата или активите, преминали през схемите около КТБ, днес да се намират в нови инвестиционни проекти?

Никой не твърди, че парите за ветропарка са от КТБ. Но след всичко, което обществото научи за механизмите на финансиране, кухите дружества, прехвърлянето на активи и милиардните загуби около банката, този въпрос не може просто да бъде подминат.

Кой всъщност е Бисер Лазов?

За да разберем защо появата му в енергийния бизнес поражда въпроси, трябва да си припомним неговата роля в аферата КТБ.

Години наред Лазов е сред най-близките хора до Цветан Василев. Той е счетоводител, довереник, човек, запознат с корпоративните структури и финансовите операции около банката.

След краха на КТБ през 2014 г. той се превръща в един от основните свидетели на прокуратурата срещу бившия си работодател.

През март 2019 г. в съдебната зала Лазов прави признание, отразено от bTV: самият той е бил първото подставено лице при създаването на фирмите, финансирани от КТБ.

Това е изключително важен момент, защото човек, който сам описва участието си в подобни корпоративни структури, впоследствие се оказва ключов свидетел на обвинението.

Според тогавашното обяснение на прокуратурата той не е можел да бъде обвинен само на основание описаните действия, тъй като не е бил служител на банката.

Но означава ли това, че всички въпроси около собственото му участие в операциите на дружествата са получили отговор?

Между Цветан Василев, прокуратурата и големите политически интереси

Историята на Лазов е история на човек, който се е намирал в непосредствена близост до един от най-влиятелните финансови центрове в България.

В показанията си по делото КТБ той говори за финансови операции, политически контакти, придобивания на големи предприятия и механизми за отпускане на кредити.

Разказва и за сделки около БТК, за отношения с политици и за предполагаемо финансиране на политическо влияние. Това са негови твърдения пред съда, а не автоматично доказани факти.

Но остава другият, не по-малко интересен въпрос: как се променят отношенията между хората, които преди фалита на КТБ са били част от една обща бизнес среда?

Къде в тази история са интересите на Цветан Василев? Каква е ролята на Делян Пеевски в политическите и икономическите конфликти около банката? Какви са били отношенията на Лазов с различните центрове на влияние преди и след фалита?

И най-вече – какво се случва с активите и дружествата, с които Лазов е бил свързан, след като става основен свидетел на държавното обвинение?

Дали прокуратурата е изследвала достатъчно задълбочено не само това, което Лазов разказва за другите, но и собствената му финансова и корпоративна история?

Тези въпроси са особено актуални днес, когато името му се появява около нов мащабен инвестиционен проект.

От КТБ до „Орисол – 2“: как Бисер Лазов се появява зад ветропарка?

На 11 ноември 2026 г. няколко медии публикуваха информация за проекта „Орисол – 2“, предвиждащ изграждането на 18 ветрогенератора в района на Голо Бърдо, между Перник и Радомир.

Общата планирана мощност достига 144 мегавата, а височината на кулите може да бъде до 160 метра.

Но по-интересното е кой стои зад инвестиционното намерение.

Според публикуваните фирмени данни възложител е „Терраветроссоле“ ЕООД, собственост на „Медия Асетс“ ЕООД. Над това дружество в корпоративната структура стои „Финансово инвестиране“ ЕООД, посочено като собственост на Бисер Андонов Лазов.

С други думи, корпоративната верига, описана в публикациите, води до бившия доверен човек на Цветан Василев.

Това само по себе си не доказва нередност. Но поставя въпроса за произхода на капитала.

Как човек, чието име години наред е свързано с фирмените и финансовите механизми около фалиралата КТБ, днес се оказва на върха на корпоративна структура, участваща в проект от подобен мащаб?

Какъв е размерът на инвестицията? Каква част от нея е осигурена със собствен капитал? Кои са финансовите партньори? Има ли банки кредитори? Какви активи притежават дружествата и откъде произхождат средствата за придобиването им?

Това са въпроси, на които засега цитираните медийни публикации не дават изчерпателни отговори.

Парите от КТБ ли са във ветропарка?

Това е въпросът, който неизбежно възниква.

След фалита на КТБ огромен брой дружества, вземания, обезпечения и активи попаднаха в сложни процедури по несъстоятелност, продажби, прехвърляния и съдебни спорове.

Бисер Лазов е сред хората, които са познавали отвътре част от корпоративната система около банката.

Затова днес е напълно основателно да се попита дали е проследен произходът на средствата, с които свързаните с него дружества развиват дейност.

Има ли финансов път от дружества, кредитирани някога от КТБ, до компании, участващи днес в проекта „Орисол – 2“?

Има ли придобити активи от бивши кредитополучатели на банката? Има ли цесии, продажби на вземания, прехвърляния на дялове или други операции, които заслужават проверка?

Възможно ли е част от капитала, свързан с някогашните операции около КТБ, да е преминал през последващи сделки и днес да участва в енергийни инвестиции?

Или произходът на средствата е напълно различен, законен и документално проследим?

Това не са взаимозаменяеми версии. Отговорът може да бъде даден само чрез проверка на конкретни финансови документи.

Но защо обществото да не получи този отговор?

Прокуратурата ще провери ли произхода на капитала?

Тук въпросите вече са към държавата.

Бисер Лазов беше изключително важен свидетел за прокуратурата по делото КТБ.

Но дали институциите са проявявали същата задълбоченост при проверката на собствените му бизнес интереси и финансови операции?

Проверявани ли са дружествата му след фалита на банката? Изследван ли е произходът на капитала им? Установявани ли са връзки с активи или вземания на дружества, кредитирани от КТБ?

Ако подобни проверки са извършвани, какви са резултатите от тях и каква информация може законно да бъде оповестена?

Ако не са извършвани, има ли основания това да се случи сега?

И най-вече – ще поискат ли прокуратурата, ДАНС и НАП информация за действителното финансиране на проекта „Орисол – 2“, ако бъдат установени конкретни данни за съмнителни финансови операции?

Въпросът не е държавата да преследва някого заради миналото му. Въпросът е дали прилага еднакви критерии към всички.

И екологичният скандал: защо проектът расте почти три пъти?

Около „Орисол – 2“ има и друг сериозен обществен спор.

Според публикуваната информация първоначалният проект от 2013 г. е предвиждал мощност от 54 мегавата. Новите параметри вече достигат 144 мегавата.

Въпреки това през май 2026 г. РИОСВ – София е приела, че не е необходима нова оценка на въздействието върху околната среда.

Решението е оспорено, а сред противниците на проекта са кметовете на Радомир и Перник и природозащитни организации.

Как така инвестиция, чиито технически параметри са променени толкова съществено, може да продължи без нова ОВОС?

Кой е преценил, че старите екологични оценки са достатъчни? Как са отчетени рисковете за природата, населените места и инфраструктурата?

И защо, наред с екологичните въпроси, не се поставя със същата публична настойчивост и въпросът за прозрачността на финансирането?

Бисер Лазов дължи отговори. Институциите – също.

Преди години Бисер Лазов беше човекът, който разказваше на прокуратурата как според него са функционирали дружествата около КТБ.

Днес общественото внимание може съвсем основателно да се насочи към неговите собствени дружества.

Как са се развивали през последните дванадесет години? Какви активи са придобивали? Кои са техните партньори? Какви приходи и финансови ресурси имат?

И какъв е реалният финансов ангажимент на Лазов към ветроенергийния проект край Перник и Радомир?

Необходимо е и самият той да получи възможност да отговори на всички тези въпроси.

Защото никой няма право да обявява един човек за виновен само заради миналите му бизнес връзки или участието му в съдебно производство.

Но също така никой не би трябвало да очаква, че участието му като свидетел по едно от най-значимите банкови дела в България автоматично ще премахне въпросите към собствените му финансови интереси.

Парите от КТБ ли се въртят днес във ветропарка край Радомир? Или Бисер Лазов може да покаже напълно прозрачен и независим произход на капитала зад свързаните с него компании?

Отговорът не може да бъде даден с предположения. Но въпросът заслужава да бъде зададен.

И то не само на Бисер Лазов, а и на прокуратурата, ДАНС, МВР, НАП и всички институции, които имат правомощия да проверяват произхода на средства при наличие на законови основания.

Защото след КТБ България има право да знае не само кой е разказвал за парите на банката, но и какво се е случило с тях.

 

FacebookViberX

Благодарим! Коментарът ще се появи след преглед от редактор.

Коментарът не беше приет — проверете полетата или опитайте по-късно.

Коментарите са на потребителите. Pernik24.bg не носи отговорност за съдържанието им.