Мина в Брезник е работила още през XV век

Двама учени представят османски документи и данни от пътешественици.
Съществуването на мина в Брезник през XV и XVI век е известно от няколко документа. Това пишат в съвместен доклад османистът и историк доцент Стефан Андреев и професор доктор Надя Манолова, историк и преподавател в Историческия факултет на Софийския университет.
Докладът е представен през есента на 2025 година на VII Национална научна конференция Общество, култура, образование в Брезник, съобщава Zapadno.com. Трудът е отпечатан в седмия том на сборника Известия на Общински исторически музей-Брезник и е със заглавие Два османски документа за мина Брезник от XVI век.
Най-ранното свидетелство за мина в Брезник е от XV век. То е дадено от италианския пътешественик Якобо де Промонторио де Кампис, който описва султанските доходи от мините на Балканите и включва София към тях.
Мините в Софийския санджак са локализирани в Брезник и Берковица чрез сведения на немския пътешественик Бенедикт Курипешич от 1530 година. Потвърждение на тези данни авторите откриват и в османски доклад от 1488 година.
Според доклада от 1488 година документът е познат в българската наука благодарение на Н. Белдичеано, който е въвел в научно обращение ранни османски документи от Парижката национална библиотека. При разчитането Белдичеано е допуснал неточно локализиране на мината, като я е определил като Призрен. Цялостното прочитане обаче показва, че става дума за Брезник, който е в административния обсег на Пирот и София, а не за Призрен, посочват доцент Стефан Андреев и професор доктор Надя Манолова.
Документът отразява закона за мина Брезник, като според него законът е от старо време. По данни от документа се добива сребърна руда и сребро иплик, а работещите в мината имат данъчни облекчения.
Описано е още, че амилът, управителят на мината, е мюсюлманин. Собствениците на шахти са християни, като за част от тях се посочва, че имат бащини и най-вероятно са били войнуци.
Анализът на документа допуска, че разработването на сребърните залежи може да е започнало преди османското завоевание. Според авторите добивът е продължил с политиката на първите султани и при султан Баязид II (1481–1512), когато е записан законът за мината.
В доклада се отбелязва и че монополът за добива трае два месеца. По тълкуването на авторите това е било в най-подходящото време от годината, когато е топло и част от населението е свободно от земеделски труд.
По данни на Zapadno.com два новооткрити, разчетени и преведени документа от доцент Стефан Андреев допълват представата за развитието на мина Брезник в началото на XVI век.
Пълният текст на доклада е публикуван в том VII на сборника Известия на Общински исторически музей-Брезник. Изданието е налично в музея в Брезник и в библиотеки в област Перник.






Коментарите са на потребителите. Pernik24.bg не носи отговорност за съдържанието им.