Скандалът Чирен, ГБС и Европрокуратурата отново е на дневен ред: Фамозният Владимир Малинов хвърли оставка

Оставката на Владимир Малинов от ръководството на „Газов хъб Балкан“, обявена на 9 ноември 2026 г., отново поставя във фокуса един от най-сериозните и все още неизяснени енергийни скандали в България – проваления проект за разширяване на газохранилището „Чирен“.

Само два месеца след като застана начело на „Газов хъб Балкан“, бившият директор на „Булгартрансгаз“ напуска и този пост. Информацията за оставката беше съобщена от разследващия сайт BIRD и разпространена от други медии. Засега обаче липсва публично представено официално обяснение за мотивите на Малинов.

Съвпадението с натрупаните въпроси около разследването на Европейската прокуратура за „Чирен“ неизбежно връща вниманието към ролята на Малинов в проекта и към въпроса защо едно разследване, което преди време изглеждаше на прага на повдигането на обвинения, остана без публично известен окончателен резултат.

Оставката не е отговор на въпросите за „Чирен“

Владимир Малинов беше начело на „Булгартрансгаз“ от 2018 г. до лятото на 2026 г., с прекъсването, през което заемаше поста служебен министър на енергетиката в кабинета на Димитър Главчев.

През август 2026 г. той беше сменен начело на държавния газопреносен оператор от Кирил Равначки. В края на същия месец Малинов пое ръководството на „Газов хъб Балкан“ – дружество, което е изцяло собственост на „Булгартрансгаз“.

Сега, едва два месеца по-късно, идва и информацията за новата му оставка.

Това, което прави новината особено важна, е не толкова самата кадрова промяна, колкото въпросът дали оттеглянето на Малинов от ръководни позиции в държавната енергетика ще бъде последвано от реални действия по изясняването на отговорността за провала на разширяването на газохранилището „Чирен“.

Защото именно по времето, когато той управляваше „Булгартрансгаз“, беше възложен и впоследствие провален един от най-важните инфраструктурни проекти за енергийната сигурност на България.

„Чирен“ – проект за стотици милиони и разследване за злоупотреби с европейски средства

Разширението на подземното газохранилище „Чирен“ трябваше да увеличи капацитета за съхранение на природен газ и да даде на България по-голяма гъвкавост при кризи, прекъсвания на доставки и ценови сътресения.

Проектът е със стратегическо значение и за Европейския съюз. За него беше договорено европейско безвъзмездно финансиране в размер на близо 78 млн. евро.

Вместо да се превърне в пример за успешно използване на европейски средства, обаче, проектът се оказа в центъра на разследване за възможни злоупотреби при обществените поръчки.

На 13 август 2024 г. Европейската прокуратура извърши претърсвания в офисите на „Булгартрансгаз“ и четири други дружества в рамките на проверка за възможна измама при обществените поръчки по проекта.

Фокусът беше върху процедурата за сондажите, възлагането на дейностите и начина, по който се разходват средствата, включително европейското финансиране.

В центъра на събитията се оказа консорциумът, в който водеща роля имаше строителната компания „Главболгарстрой“ (ГБС).

Именно договорът с изпълнителя, сключен през април 2023 г., се превърна в една от основните причини за възникналите въпроси около реализацията на проекта.

Разследванията на Антикорупционния фонд и публикациите на „Свободна Европа“ описват съмнения за нарушения при обществената поръчка, проблеми с техническото изпълнение, предупреждения от вътрешен одитор и недостатъчна реакция от страна на ръководството на „Булгартрансгаз“.

Особено сериозен е въпросът защо предупрежденията за проблеми по проекта не са довели до своевременни действия, които да защитят интереса на държавното дружество.

ГБС се оттегли, а държавата се отказа от милиони левове неустойки

Един от най-скандалните моменти в историята на „Чирен“ е прекратяването на договора между „Булгартрансгаз“ и изпълнителя по взаимно съгласие.

Вместо спорът да завърши с търсене на отговорност и обезщетения за неизпълнението, държавното дружество се отказа да претендира за приблизително 26 млн. лева договорни неустойки и компенсации.

Това беше разкрито от Антикорупционния фонд през ноември 2024 г.

Въпросът е защо държавата се отказва от подобна сума, при положение че става дума за стратегически проект, чието забавяне засяга енергийната сигурност на страната и използването на европейски средства.

Според публикуваните разследвания на АКФ вътрешният одитор на „Булгартрансгаз“ Велко Пеев е сигнализирал за проблеми при изпълнението и е предупреждавал за рискове. Вместо да последват адекватни управленски действия, той е бил освободен от работа.

АКФ поставя и въпроса за избора на изпълнителя, включително за техническия му капацитет и начина, по който е проведена обществената поръчка.

Така се очертава поредица от въпроси, на които обществото все още очаква отговор: кой е допуснал проблемите, защо не са били предотвратени, кой носи отговорност за прекратения договор и защо държавата се е отказала от възможността да търси неустойки?

Името на Делян Пеевски и съмненията за политически натиск

Случаят „Чирен“ придоби още по-сериозно измерение, след като в публичното пространство се появиха твърдения за политически натиск и намеса в работата на Европейската прокуратура.

Името на Делян Пеевски беше свързано със случая в изявления на бившия български европейски прокурор Теодора Георгиева.

Тя заяви, че е била подложена на натиск и заплахи, които свързва с работата си по разследването на „Чирен“. Георгиева твърдеше, че Пеевски е оказвал влияние върху хора, свързани с проекта, и е искал пари от подизпълнител.

Самият факт, че подобни обвинения бяха отправени от човек, работил по делото, постави сериозни въпроси за независимостта и ефективността на разследването.

През март 2025 г. „Продължаваме промяната“ изпрати сигнал до Европейската прокуратура с искане да бъдат проверени твърденията за натиск от страна на Пеевски.

Така случаят престана да бъде само въпрос на обществена поръчка и финансови загуби. Той се превърна и в тест за способността на европейските институции да разследват съмнения за злоупотреби с европейски средства, когато около тях се появяват имена на влиятелни политически и икономически фигури.

Европейската прокуратура стигна до обвинение срещу Малинов – или поне до въпроса защо то не беше предявено

Един от най-съществените моменти в казуса е свързан лично с Владимир Малинов.

През март 2025 г. стана известно, че той е бил призован в българския офис на Европейската прокуратура, за да му бъде връчено постановление за привличане като обвиняем. Малинов не се яви на първоначално определения ден, като обясни отсъствието си със здравословен проблем.

Тук има важна процесуална подробност: призоваването за връчване на постановление за привличане като обвиняем означава, че според информацията, изнесена от бившия европейски прокурор Теодора Георгиева, процедурата е била достигнала напреднал етап.

По-късно публичната информация за развитието на делото практически изчезна.

През септември 2026 г. АКФ отново постави въпроса какво се случва с разследването. Поводът беше изявление на Теодора Георгиева, според която постановлението за привличане на Малинов като обвиняем е изчезнало от материалите по делото.

АКФ поиска Европейската прокуратура да даде отговори на няколко конкретни въпроса: има ли Малинов повдигнати обвинения, какво се е случило с постановлението, отменяно ли е то, на какъв етап е разследването и има ли данни за опити за политическо влияние.

Това са въпроси, които и до днес изискват ясен институционален отговор.

Ще има ли арест и ще бъде ли възобновено разследването?

Оставката на Малинов от „Газов хъб Балкан“ идва в момент, когато случаят „Чирен“ продължава да тежи с нерешени въпроси.

Но може ли кадровото му оттегляне да доведе до ново развитие на разследването?

Това зависи от Европейската прокуратура и от действията на българските институции.

Остава големият въпрос: защо разследване за проект със стотици милиони левове публичен интерес, европейско финансиране и сериозни съмнения за нарушения стигна до етап, в който се говореше за предявяване на обвинение, а след това потъна в мълчание?

И още нещо – ще бъде ли проверена докрай цялата верига от решения, договори, изпълнители и политически контакти около „Чирен“?

Защото оставката на един директор не може да замести наказателното разследване. Не може да върне пропуснатите срокове, да възстанови загубеното доверие или да отговори на въпроса кой трябва да понесе отговорност за провала на стратегическия проект.

Проектът за разширяване на газохранилището „Чирен“ не е приключил. Оставката на Малинов може да е само началото на нова серия неудобни въпроси. А обществото очаква не поредната кадрова рокада, а отговори, документи и, ако има достатъчно доказателства – обвинения и съдебна отговорност.