Разследване: Схемите около разширението на газохранилището „Чирен“ и ролята на „Главболгарстрой“

Финансирането включва значителни европейски средства – грант от около 78 млн. евро по Connecting Europe Facility (CINEA), плюс собствени средства на „Булгартрансгаз“ (БТГ) и потенциално американско. Общата стойност на проекта се оценява на стотици милиони лева/евро.

Как „Главболгарстрой“ поема проекта

През 2022 г. БТГ обявява обществени поръчки, разделени на части: надземна инфраструктура (компресорна и газоизмервателна станция), сондажен фонд (10 експлоатационни наклонено-насочени + 3 наблюдателни сондажа) и свързващ газопровод. Договорите са подписани в началото на 2023 г.

Всички ключови части се падат на консорциуми с водеща роля на „Главболгарстрой“ (ГБС) и свързани дружества („Главболгарстрой Интернешънъл“, „Газ Проджект Девелопмънт“ и др.). За сондажите първоначално е класирано обединение, свързвано с Христо Ковачки („Чирен Дрилинг 2022“ / „Атоменергоремонт“), което се отказва. Поръчката отива при класирания втори – консорциум с ГБС – за около 221 млн. лв. без ДДС. Надземната част (около 298 млн. лв.) и газопроводът също са при ГБС (с американски партньори Solar Turbines Europe и Honeywell). Общо – над 600 млн. лв.

ГБС е една от най-големите строителни компании в България, с дълга история на държавни инфраструктурни договори. Критиците (вкл. европейски прокурор Теодора Георгиева) посочват, че фирмата няма специфичен опит в сондажи – основният ѝ профил е пътища, сгради и общо строителство.

Ключовата схема: смяна на технологията след договора

Според разследвания на Антикорупционния фонд (АКФ), сигнала на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) и вътрешния одитор на БТГ Велко Пеев, след подписването на договора ГБС предлага (а БТГ приема) промяна: вместо заложените в тръжната документация и офертата наклонено-насочени (хоризонтални/високопродуктивни) сондажи да се правят вертикални.

Вертикалните са значително по-евтини (икономия 35–40%, или 80–100 млн. лв. от цената), но се считат за по-неефективни, с по-високи експлоатационни разходи и по-големи рискове за безопасността (възможен фонтан от газ, компрометиране на хранилището). Промяната на предмета на поръчката след сключване на договора е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки. Потенциалните щети за публичния (вкл. европейския) бюджет се оценяват от АКФ и сигналите на близо 400 млн. лв.

Пеев подава сигнали до БТГ, БЕХ, министерства, ДАНС и Европейската прокуратура (EPPO). Твърди, че е заплашван. Впоследствие е уволнен. БЕМФ също сигнализира за „корупционна практика“.

Разследването на Европейската прокуратура

През август 2024 г. EPPO извършва претърсвания в офиси на БТГ (и свързани с ГБС). Разследването е за възможна злоупотреба с европейски средства. Тогавашният служебен енергиен министър и бивш/настоящ шеф на БТГ Владимир Малинов и директорът Кирил Равначки обявяват замразяване на проекта до приключване на проверката.

През октомври 2024 г. ГБС се отказва от сондажната част. Договорът е прекратен по взаимно съгласие. БТГ се отказва от дължимите неустойки от около 26 млн. лв. (според АКФ – необяснимо). Авансът е върнат, но неустойките – не.

Наблюдаващата европейска прокурорка Теодора Георгиева описва откритото като „познатата схема“ – строителна фирма без капацитет за специфични сондажи печели, после се променят условията. Тя твърди, че е щяла да повдигне обвинение срещу Малинов, но е получила заплахи. По-късно срещу нея излизат компрометиращи видеа (свързани с фигурата Петьо „Еврото“ Петров), започва дисциплинарна процедура в EPPO, тя е отстранена временно, а в крайна сметка получава порицание. Георгиева свързва атаките с опита ѝ да разследва „Чирен“ и посочва натиск от висши прокурори и политическа фигура (в медиите се споменава Делян Пеевски). Делото остава обект на призиви за прозрачност от АКФ и парламентарни въпроси в ЕП.

Последващи ходове и „прикриване“

След прекратяването БТГ обявява нови, „раздробени“ поръчки – за по-малко сондажи (3+3), вече с вертикална технология, на по-ниска прогнозна стойност. Част от тях също се провалят или се оспорват. Надземната част напредва – към 2025 г. новата компресорна станция е въведена, капацитетът е увеличен с около 100 млн. куб. м (до ~650 млн.). Сондажите обаче остават проблемни; проектът е сериозно забавен.

АКФ разкрива и връзки: бивши/настоящи служители в БТГ със „связи“ към ГБС, политически назначения, твърдения за руско влияние. ГБС отрича нарушения; представителката ѝ Пламена Ненкова през март 2024 г. отговаря на „Биволъ“ с „няма такова нещо“ за сигнала. Малинов и БТГ също отричат нередности и твърдят, че са предоставили всички документи на EPPO.

Контекст и значение

„Чирен“ е стратегически обект от национално и европейско значение. Забавянето облагодетелства статуквото (вкл. руски доставки). ГБС е класически пример за голяма строителна компания, която системно печели държавни поръчки в България – често при условия, които пораждат съмнения за фаворизиране, промени след договор и липса на реална конкуренция (схеми, познати и от пътното строителство).

Към октомври 2026 г. разследването на EPPO не е публично приключило с обвинения. Няма окончателни съдебни присъди. Фактите обаче са документирани от множество независими източници: АКФ (видеоразследвания „Чирен: поръчки с удобен наклон“), БЕМФ, „Биволъ“, „Медиапул“, „Свободна Европа“, парламентарни изслушвания и самите действия на EPPO (претърсвания, замразяване на проекта).

Това е класически случай на потенциална злоупотреба с обществени и европейски средства: надценена поръчка → смяна на параметрите в полза на изпълнителя → отказ без неустойки → нови процедури с по-ниски амбиции → натиск върху разследващи. Ролята на „Главболгарстрой“ е централна – като бенефициент на промяната и на всички ключови договори. Дали става дума за умишлена схема или за поредица от управленски провали и конфликт на интереси – предстои EPPO и българските органи да отговорят с конкретни обвинения. Дотогава доказателствата за нарушения на ЗОП, рискове за безопасността и загуба на европейски средства остават очевадни.