Какво се случи с емблематичния схемаджия от НКЖИ Кристиан Андреев – Унгареца?

Въпреки многобройните медийни сигнали и публикации, едно от най-емблематичните лица, свързвани с кръга около Иван Мирински и Делян Пеевски, участвали активно в разграбването на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), е Кристиан Андреев, известен още с прякора Унгареца.

За него и предполагаемата му роля в разпределянето на обществени поръчки, финансови потоци и отношенията между частни дружества и държавни структури бяха публикувани изключително сериозни данни. Става дума за твърдения за огромни финансови ресурси, фирмени обвързаности и влиянието на определени посредници върху инфраструктурни проекти.

И какво се случи след всичко това?

Нищо видимо. Поне що се отнася до публично известните действия на МВР. Няма достатъчно информация дали изнесените данни са били проверени, дали са образувани съответните преписки и дали са предприети конкретни действия за установяване на евентуални престъпления.

Междувременно Иван Демерджиев се занимава с най-различни дейности, но въпросът за реалните действия на институциите по сигналите за злоупотреби в железопътната инфраструктура продължава да чака отговор.

Все по-очевидно става, че гръмките заявки за борба с корупцията рискуват да останат поредната политическа патардия без реални последствия. А хората, около които се въртят най-сериозните съмнения за източване на публичен ресурс, продължават да чакат институционална реакция.

Демерджиев дължи отговори. И то не общи политически декларации, а конкретика: проверяван ли е Кристиан Андреев, проверявани ли са свързаните с него дружества, проследявани ли са финансовите потоци и какво е направило МВР по сигналите за НКЖИ?

Кой е Кристиан Андреев и каква е ролята му в железопътните проекти?

В медийно разследване, публикувано на 4 май 2026 г., бяха изложени данни за Кристиан Андреев, неговото семейство, близките му бизнес партньори и предполагаемите им отношения с кръга около Иван Мирински.

Според публикуваната информация Андреев е унгарски гражданин с български произход, който от години поддържа делови отношения с Мирински и е сочен като негов доверен човек.

В разследването се твърди, че през Андреев са преминавали обществени поръчки и значителни финансови потоци. Описва се и предполагаем механизъм за разпределяне на поръчки към различни дружества срещу комисионни.

Особено внимание заслужават твърденията за ролята на свързани с него лица и дружества, включително такива, регистрирани на името на съпругата му Даниела Чакалова-Андреева, както и на други близки и бизнес партньори.

Посочват се фирмите „Келет“, „Садон“, „Трак Експерт“, „Би Кей Солар“, „Тъндърбилд“ и „Ю С Инвестмънт“.

Тъкмо тези бизнес отношения и евентуалните финансови зависимости заслужават задълбочена проверка. Става дума за въпроса дали зад тях стоят реални стопански отношения, или механизми за пренасочване на публични средства.

„Келет“ и провалът на железопътната линия София – Елин Пелин

Един от най-сериозните въпроси е свързан с модернизацията на железопътната линия София – Елин Пелин – проект, около който от години има скандали, проблеми с изпълнението и въпроси за разходването на значителен публичен и европейски ресурс.

Според изложените в медийните публикации данни проектът е спечелен през 2015 г. от консорциум „Келет АБ“, в който участват унгарската Kelet-Út и българската АБ АД.

През 2022 г. договорът е прекратен, след като според цитираните данни са били усвоени около 80% от средствата, докато реално са били изпълнени приблизително 40% от предвидените дейности.

Това са числа, които сами по себе си изискват изключително сериозна проверка.

След прекратяването на договора част от довършителните работи са възложени на държавното дружество „Транспортно строителство и възстановяване“ (ТСВ) чрез вътрешна процедура.

Междувременно „Келет АБ“ претендира за обезщетения по съдебен път от НКЖИ.

Така възникват няколко съществени въпроса:

• Как е било допуснато усвояването на толкова голям финансов ресурс при толкова сериозно изоставане на реалното изпълнение?
• Кой е контролирал строителството и приемането на извършените дейности?
• Защо не е извършена своевременна и независима оценка на реално изпълненото?
• Кой носи отговорност за решенията, довели до необходимостта държавата да довършва дейности, възложени първоначално на частен изпълнител?
• Проверени ли са всички финансови и фирмени отношения около консорциума?

Това не са дребни административни пропуски. Става дума за проект с огромно обществено значение и средства на българските и европейските данъкоплатци.

Мирински, Пеевски и мрежата от посредници

Случаят с Кристиан Андреев не може да бъде разглеждан изолирано от по-широкия модел на влияние върху инфраструктурното строителство.

Иван Мирински е сочен в редица публикации като фигура с дългогодишно влияние върху разпределянето на големи инфраструктурни поръчки.

В медийните разследвания се поставят въпроси за отношенията му с Делян Пеевски, за бизнес структури, свързвани с двамата, и за начина, по който определени дружества получават достъп до значителни публични ресурси.

В този контекст името на Андреев се появява като предполагаем посредник и участник в мрежа от фирми и бизнес отношения.

Твърденията за комисионни, предварително договаряне на изпълнители и пренасочване на дейности към подизпълнители са достатъчно сериозни, за да бъдат проверени от компетентните органи.

Не е работа на журналистите да произнасят присъди. Но е работа на МВР, прокуратурата и останалите контролни органи да установят дали описаните практики действително са съществували и кой носи отговорност за тях.

А МВР какво направи?

Тук стигаме до най-важния въпрос.

Проверявани ли са Кристиан Андреев – Унгареца, неговите партньори и дружествата, които се свързват с него?

Изисквани ли са документи от НКЖИ? Проверявани ли са договорите, плащанията, подизпълнителите и евентуалните комисионни? Установявано ли е кой е вземал решенията и кой е получавал финансовата полза?

И ако такива проверки са извършени, защо обществото не е информирано за резултатите?

Особено важна е ролята на Иван Демерджиев, от когото се очаква да даде конкретни отговори за действията на МВР и за това дали сигналите за предполагаемите злоупотреби са били проверени.

Защото няма как да говорим за последователна борба с корупцията, когато около едни от най-сериозните инфраструктурни скандали продължават да тегнат толкова много въпроси.

Кой ще потърси отговорност?

Историята с Кристиан Андреев – Унгареца, „Келет“, НКЖИ и кръга около Мирински и Пеевски не трябва да бъде забравена.

Не става дума просто за поредния скандал, който ще бъде обсъждан няколко дни и след това ще потъне в информационния шум. Става дума за обществен ресурс, за железопътна инфраструктура, за европейско финансиране и за зависимости, които трябва да бъдат разплетени докрай.

Ако твърденията са неверни, това също трябва да бъде установено и публично опровергано. Ако обаче има основания за съмнения за престъпления, виновните трябва да понесат отговорност, независимо от политическите и икономическите си контакти.

Затова въпросите към МВР и Иван Демерджиев остават:

Проверяван ли е Кристиан Андреев – Унгареца?

Разследвани ли са финансовите и бизнес зависимости около него, Иван Мирински и Делян Пеевски?

Какво се случи с данните за проблемите по железопътната линия София – Елин Пелин?

И най-важното – защо до момента няма достатъчно публична яснота за резултатите от институционалните проверки?

Обществото не се нуждае от поредната порция гръмки обещания. Нуждае се от разследвания, документи и отговорност.

Защото милионите, за които става дума, не са нечии частни пари. Те са парите на данъкоплатците.