Западът не може да се откаже от руския уран без риск за ядрената си енергетика

Западните държави могат да наложат санкции, да забранят вноса и да търсят нови доставчици на уран, но има един сериозен проблем: ядреното гориво не започва и не завършва с добива на уранова руда. Между мината и готовото гориво има няколко сложни промишлени етапа, а един от най-важните е конверсията – преработването на урановия концентрат в уранов хексафлуорид (UF₆), който впоследствие се обогатява.

Именно тук зависимостта от Русия се оказва особено трудна за преодоляване. Според данните на Световната ядрена асоциация за 2024 г. Русия и Китай разполагат общо с около 27 500 тона годишен лицензиран капацитет за конверсия на уран. Това представлява приблизително 44% от общия капацитет на петте основни държави производители.

За сравнение, Канада, Франция и САЩ имат общо около 34 500 тона годишен капацитет. Тези числа обаче не означават, че цялото производство е свободно или може незабавно да бъде насочено към клиенти, които досега са разчитали на Русия. Лицензираният капацитет не е равнозначен на налични количества за незабавна доставка.

Европа продължава да използва услугите на „Росатом“

Зависимостта не е само теоретична. Данните на Агенцията за снабдяване на Евратом показват, че през 2025 г. „Росатом“ е осигурил 24,4% от услугите по конверсия на уран, доставени на европейските ядрени оператори. През 2024 г. делът му е бил 22,37%.

Това означава, че въпреки политическите усилия за ограничаване на руското влияние в енергетиката, европейската ядрена индустрия продължава да използва значителен руски капацитет. Делът на Русия дори се е увеличил за една година.

Причината е проста: смяната на доставчик в ядрената индустрия не става с едно политическо решение. Необходими са заводи, технологии, лицензиране, дългосрочни договори и гарантирани производствени обеми. Дори когато уранът е добит в държава, смятана за политически надежден партньор, той пак трябва да премине през необходимите етапи на преработка.

Американската забрана има краен срок, но не създава нови заводи

САЩ вече предприеха законодателни действия за прекратяване на вноса на руски нискообогатен уран. Забраната влезе в сила през август 2024 г., но законът предвижда възможност за изключения, когато няма жизнеспособна алтернативна доставка за поддържане на работата на реактор или когато вносът е в национален интерес.

Тези изключения обаче трябва да приключат не по-късно от 1 януари 2028 г. Така Вашингтон разполага с конкретен срок, в който трябва да изгради достатъчно надеждни алтернативи, без да поставя под риск работата на ядрените си централи.

В САЩ вече има движение в тази посока. Компанията Solstice Advanced Materials обяви през февруари 2026 г., че заводът ѝ Metropolis Works в щата Илинойс – единственото действащо промишлено съоръжение за конверсия на уран в страната – се очаква да произведе над 10 000 тона уранов хексафлуорид през 2026 г.

Това би било увеличение с около 20% спрямо планираното производство за 2024 г. Компанията съобщи и за поръчки на стойност над 2 млрд. долара, както и за проучване на възможности за допълнително разширяване на мощностите.

Това е важна стъпка, но показва и мащаба на предизвикателството. Новият капацитет изисква инвестиции, дългосрочни договори и реално изграждане или разширяване на промишлени съоръжения. Само политическата воля не може да осигури необходимото количество ядрено гориво.

Запасите дават време, но не решават проблема

Европейските оператори разполагат със запаси от уран, които осигуряват известна защита срещу внезапно прекъсване на доставките. Според предоставените данни към края на 2025 г. наличностите са били средно достатъчни за повече от три презареждания на реакторите. Част от материала обаче все още се нуждае от допълнителна преработка.

Това е важна подробност. Запасите намаляват риска от непосредствен недостиг и не дават основание да се твърди, че предстоят масови спирания на електроцентрали. Те обаче не могат безкрайно да заместят надеждното производство и постоянните доставки.

В крайна сметка проблемът на Запада не е само откъде да купува уран, а кой ще го преработва и с какъв капацитет. Русия запазва влияние именно защото разполага с промишлена инфраструктура, от която западните ядрени оператори все още се нуждаят.

Ядрената независимост няма да бъде постигната с декларации и санкции. Тя ще зависи от това дали САЩ и Европа ще успеят да изградят достатъчно производствени мощности, преди да прекъснат старите доставки. До тогава отказът от руския капацитет ще остане не само политическо решение, но и сериозно промишлено предизвикателство.