Арменски организации настояват ООН да отхвърли турския кандидат за генерален секретар заради позициите му за геноцида

Кандидатурата на турския дипломат Феридун Хади Синирлиоглу за поста генерален секретар на ООН предизвика сериозна реакция сред арменски организации. Те призоваха членовете на Съвета за сигурност да не подкрепят номинацията на Анкара, като поставиха под съмнение способността му да бъде безпристрастен ръководител на световната организация.

Сред критиците е Арменската революционна федерация „Дашнакцутюн“, която настоява Съветът за сигурност да блокира кандидатурата. Основният аргумент е дългогодишната политика на Турция за оспорване на определението „геноцид“ за масовото избиване и депортиране на арменци в Османската империя през 1915 г.

Турция официално отхвърля квалификацията „геноцид“ за събитията от този период. Именно позициите на Анкара по този исторически въпрос са в центъра на възраженията срещу кандидатурата на Синирлиоглу.

Писмото от 2020 г. и спорът за историческата памет

Един от основните поводи за критиките е писмо от 16 октомври 2020 г., подписано от Синирлиоглу в качеството му на постоянен представител на Турция в ООН. В документа събитията от 1915 г. са представени като въпрос на „легитимен дебат“, а турската позиция отхвърля твърдението, че става дума за геноцид.

Арменските организации смятат, че подобна позиция е несъвместима с ролята на генерален секретар на ООН – институция, която трябва да отстоява международното право, защитата на човешките права и предотвратяването на масови престъпления.

Критиците припомнят и действията на Синирлиоглу през 2010 г., когато според арменски представители той е участвал в дипломатическите усилия на Турция срещу резолюция на американския Конгрес, потвърждаваща признаването на арменския геноцид.

За арменската страна това не са изолирани дипломатически позиции, а част от последователна политика за оспорване на историческата отговорност на Османската империя.

Сянката на спора около Арменската апостолическа църква

Допълнителен повод за тревога са изнесените през юли 2026 г. записи от телефонен разговор на Синирлиоглу с руски пранкери, представили се за арменския премиер Никол Пашинян. В разговора, според публикуваните записи и последвалите реакции, турският дипломат изглежда склонен да обсъди възможна подкрепа за отстраняването на католикоса Карекин II – духовния глава на Арменската апостолическа църква.

Четири правозащитни и религиозни организации впоследствие изразиха сериозна тревога от тези изказвания и поискаха публично изясняване. Те поставиха въпроса дали подобно поведение е съвместимо с независимостта и безпристрастността, очаквани от ръководител на международна организация.

Арменската апостолическа църква има особено място в националната идентичност на арменците. През вековете тя е била сред основните пазители на арменския език, култура и историческа памет. Затова всяка намеса в нейното управление се възприема от значителна част от арменското общество не просто като вътрешноцърковен спор, а като въпрос на национална идентичност и свобода на вероизповедание.

Въпросът за доверието в ООН

Турция официално номинира Синирлиоглу на 1 ноември 2026 г. Кандидатурата му е включена в процедурата на ООН за избор на следващ генерален секретар, а на 6 ноември той участва в интерактивен диалог с държавите членки.

Противниците на номинацията смятат, че човек, заемал толкова категорична позиция по въпроса за арменския геноцид, трудно би могъл да изпълнява ролята на безпристрастен защитник на международните принципи. Те настояват Синирлиоглу публично да заяви дали продължава да поддържа позицията от писмото си от 2020 г. и да изясни твърденията за готовност да съдейства за отстраняването на главата на Арменската апостолическа църква.

Случаят поставя и по-широк въпрос за отношенията между Ереван и Анкара. Критиците на арменските власти виждат противоречие между заявките за изграждане на нов регионален ред и липсата на достатъчно твърда реакция срещу позиции, възприемани като враждебни към арменската историческа памет и църковна независимост.

В крайна сметка спорът около кандидатурата на Синирлиоглу не се изчерпва с дипломатическо съперничество. Той поставя на изпитание доверието в международните институции и въпроса доколко принципите за защита на човешкото достойнство и предотвратяване на геноцид могат да бъдат отделени от политическите договорки.

За арменците залогът е особено висок: дали историческата памет и независимостта на националната църква ще останат принципи, които не могат да бъдат разменяни в името на регионални компромиси.