Закупи ли си пернишкият олигарх Людмил Стойков министъра на енергетиката в настоящия кабинет?

Купи ли си пернишкият бизнесмен Людмил Стойков влияние върху новата власт? Има ли основание да се говори за негово особено силно присъствие около Министерството на енергетиката и лично около настоящия министър Ива Петрова?

Това са въпроси, които заслужават отговор, особено когато става дума за един от най-стратегическите сектори на българската икономика – енергетиката, и за предприятие с национално значение като АЕЦ „Козлодуй“.

Според информация, за която твърдят, че разполагат източници от политическите среди на „Прогресивна България“, съществуват съмнения за сериозно неформално влияние на Людмил Стойков върху новото управление на енергийния сектор. По техните твърдения бизнесменът има интерес от решенията на министерството и от кадровата политика в държавните енергийни дружества.

Още по-сериозно е твърдението, че Стойков е изградил особено близки отношения с новия министър на енергетиката Ива Петрова.

Сред разпространяваните в политическите среди версии е и тази за предполагаемо финансово договаряне на обща стойност 2 милиона евро – един милион евро за осигуряване на политическо влияние и министерско назначение и още един милион евро за предизборната кампания.

Това е твърдение, което към момента не разполагаме с възможност да потвърдим чрез финансови документи или независими свидетелства. То не може да бъде приемано за доказан факт. Но предвид стратегическото значение на енергетиката и потенциалните икономически интереси около нея, въпросът заслужава проверка от компетентните институции.

Особено важно е да се установи дали има действителни контакти между бизнесмена и политическия екип на министерството, какъв е характерът им и дали те са оказвали влияние върху решенията в сектора.

АЕЦ „Козлодуй“ – голямата цел на енергийното влияние

Защо именно енергетиката е толкова важна за подобни предполагаеми зависимости?

Отговорът е очевиден: става дума за милиарди левове, стратегически доставки, ядрено гориво, ремонти, модернизация, обществени поръчки и огромни финансови потоци.

През последните години името на Людмил Стойков нееднократно е било свързвано в медийни публикации с влияние върху процеси в АЕЦ „Козлодуй“.

Особено внимание заслужават публикациите за отношенията между неговата компания „Еврометал“ и дружеството „Еско инженеринг“. Според разследване на Mediapool от 2023 г. между тези компании е имало договор за цесия за 255 000 лева, а свързаността е поставена в контекста на участие на външен изпълнител в ремонтни дейности в атомната централа.

Това е конкретна документална следа, която заслужава допълнителна проверка. Самата търговска връзка обаче не доказва незаконно влияние или контрол върху централата.

През септември 2024 г. и изданието „Филтър“ публикува материал за предполагаеми бизнес интереси на Стойков около изграждането на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“.

В друго свое разследване изданието разглежда твърденията за негово влияние върху обществените поръчки в атомната централа.

Тези публикации очертават линия, която заслужава задълбочено проследяване: кои дружества участват в поръчките, кой стои зад тях, какви са финансовите им отношения и какви контакти имат с ръководството на централата.

Ако има неформално влияние, то трябва да бъде доказано чрез конкретни назначения, договори, финансови потоци и документи, а не чрез политически слухове.

Кой всъщност е Людмил Стойков?

За да разберем защо името на този пернишки предприемач продължава да предизвиква толкова сериозен обществен интерес, трябва да се върнем назад.

Людмил Стойков е роден през 1963 г. в Перник. Завършил е ВИФ, а преди началото на прехода е работил в туристическия сектор.

В началото на 90-те години започва бизнес с търговия, а впоследствие навлиза в търговията със скрап и металургичния сектор. Сред дружествата, с които името му се свързва, е „Еврометал“.

Постепенно бизнес интересите му се разширяват към индустрията и туризма.

Една от най-известните сделки в кариерата му е придобиването на курортния комплекс „Дюни“ през 1999 г. Именно тази сделка го превръща в един от разпознаваемите представители на големия частен бизнес в туристическия сектор.

В редица публикации през годините са поставяни въпроси и за контактите му със силовите групировки от 90-те години, включително ВИС-2. Подобни твърдения трябва да бъдат разглеждани като медийни сведения и обществени подозрения, а не като установено членство в престъпна организация.

Отделно от това, в публичното пространство са обсъждани и предполагаеми отношения с представители на групировката, включително с покойния Георги Илиев. За тези твърдения са необходими конкретни свидетелства и документални потвърждения.

САПАРД – европейската афера, която постави името му в международните новини

Една от най-известните истории около Людмил Стойков е свързана с разследването за злоупотреби със средства по европейската програма САПАРД.

Бизнесменът беше обвинен във връзка със схема за неправомерно усвояване на европейски средства. Казусът предизвика сериозен обществен и международен отзвук и постави въпроси за контрола върху европейското финансиране в България.

Но има едно съществено обстоятелство, което не бива да бъде премълчавано: Стойков беше оправдан по делото за пране на пари с окончателно решение на Върховния касационен съд през 2016 г.

Този съдебен резултат трябва да бъде посочен коректно. Обществената значимост на случая остава, но обвиненията не могат да бъдат представяни като доказана вина.

Старите бизнес интереси и новата политическа конфигурация

Днес въпросът вече не е само как Людмил Стойков е изградил бизнес състоянието си.

Въпросът е дали неговите икономически интереси се пресичат с новата политическа конфигурация и дали има основания да се говори за влияние върху стратегически решения в енергетиката.

Ива Петрова има дългогодишен професионален опит в сектора. Преди да стане министър, тя е заемала ръководни позиции в Министерството на енергетиката и Българския енергиен холдинг, както и длъжността заместник-министър.

Това означава, че тя познава отблизо институционалните и корпоративните механизми на енергийния сектор.

Именно затова общественият интерес към контактите на министъра с представители на големия бизнес е напълно легитимен.

Няма представени доказателства, че Ива Петрова е получавала пари от Людмил Стойков или че е действала под негов контрол. Но това не отменя необходимостта от прозрачност относно евентуалните контакти и решенията, които засягат икономически интереси на частни компании.

Въпросите, на които новата власт дължи отговор

Има няколко конкретни въпроса, които заслужават отговор:

• Има ли Людмил Стойков настоящи или предишни делови отношения с дружества, които работят за АЕЦ „Козлодуй“?
• Какви са отношенията между „Еврометал“ и компаниите, участващи в ремонтни и инвестиционни проекти в централата?
• Има ли представители на неговия бизнес кръг на ръководни позиции в държавни енергийни дружества?
• Провеждани ли са срещи между Людмил Стойков и представители на новото ръководство на Министерството на енергетиката?
• Има ли финансови или корпоративни връзки между негови дружества и участници във финансирането на политическата кампания на „Прогресивна България“?
• Съществуват ли основания за проверка на твърденията за предполагаеми плащания от 2 милиона евро?

Това не са маловажни въпроси. Те засягат прозрачността на управлението на стратегически държавен ресурс.

Българската енергетика не може да бъде частна територия на бизнесмени, независимо колко влиятелни са те, колко дълго присъстват в икономическия живот на страната и с колко политически представители поддържат отношения.

Ако твърденията за неформално влияние на Людмил Стойков върху новата власт имат основание, обществото има право да знае. Ако нямат – проверката също трябва да го покаже.

Защото най-важният въпрос не е кой познава министъра.

Най-важният въпрос е кой взема решенията в българската енергетика – и в чий интерес.