Три града се надигнаха срещу Бисер Лазов: Гигантският ветропарк „Орисол-2“ застрашава Голо Бърдо и района на Радомир

Изграждането на мащабния вятърен парк „Орисол-2“ в района на Голо Бърдо и подножието на Витоша предизвиква все по-сериозно недоволство сред местните жители и представители на властта. Проектът обхваща землищата на Перник, Батановци и Радомир и предвижда поставянето на 18 ветрогенератора с височина до 160 метра, обща мощност 144 MW и диаметър на роторите от внушителните 185 метра.

Зад инвестицията стои дружество със сложна корпоративна структура, която води до Бисер Лазов – счетоводителят на КТБ, станал основен свидетел на прокуратурата по делото за фалита на банката.

Местната власт и хората от региона се противопоставят на намерението стар инвестиционен проект, одобрен преди повече от десетилетие, да бъде възобновен в значително по-голям мащаб. Според тях това поставя редица въпроси за опазването на природата, земята и бъдещето на целия район.

Позицията на недоволните е категорична – Голо Бърдо не бива да се превръща в индустриална зона, върху която да бъдат изграждани десетки бетонни фундаменти и да се издигат огромни съоръжения под претекста за производство на чиста енергия.

Именно подобна перспектива се очертава пред района на Радомир с проекта „Орисол-2“. Реализацията му би довела до сериозна промяна във външния облик на територията и би оставила дълготрайни последици върху природната среда.

Основният въпрос е защо Голо Бърдо трябва да понесе подобна цена заради инвестиция, представяна като проект за зелена енергия. Никой не оспорва необходимостта от развитие на съвременните технологии и използването на възобновяеми енергийни източници. Важно е обаче да се отчита, че не всяка инвестиция с подобно определение е безвредна за околната среда.

От 54 на 144 MW – проектът е променен почти три пъти

Началото на историята на „Орисол-2“ е поставено преди повече от десет години. През 2013 г. е одобрен проект за изграждането на 18 ветрогенератора с обща мощност 54 MW. Първоначалният план предвижда съоръжения с кули, високи 94 метра, и ротори с диаметър 112 метра.

В настоящия си вариант обаче инвестиционното намерение е с коренно различни показатели. Предвижда се мощността да достигне 144 MW, височината на кулите – до 160 метра, а диаметърът на роторите – до 185 метра.

Това представлява съществено изменение, а не просто техническо усъвършенстване на първоначалния проект. Мощността е увеличена почти трикратно, а размерите на съоръженията също са значително по-големи.

Въпреки това на 27 май 2026 г. РИОСВ – София постановява, че не е необходимо да бъде извършвана нова оценка на въздействието върху околната среда.

Това решение поражда сериозни въпроси. Как проект с толкова съществено променени параметри може да продължи да се разглежда въз основа на екологични проучвания отпреди повече от десетилетие? Достатъчно ли е да се промени технологията, без да бъдат изследвани отново всички възможни последствия за околната среда?

Обществото има право да получи конкретни отговори, подкрепени с експертни анализи, а не само с общи уверения, че няма основания за притеснение.

Корпоративната следа води до Бисер Лазов

Официалният възложител на инвестиционното намерение е дружеството „Терраветроссоле“ ЕООД. Проследяването на собствеността му обаче разкрива няколко последователни компании и конкретни физически лица.

Според публично достъпните фирмени данни „Терраветроссоле“ е собственост на „Медия Асетс“ ЕООД. Последното дружество принадлежи на „Финансово инвестиране“ ЕООД, чийто едноличен собственик е Бисер Андонов Лазов.

Управител на „Терраветроссоле“ е Георги Иванов Александров, докато „Медия Асетс“ се управлява от Николай Николов Орешаров.

В историята на собствеността фигурира и „Джи Ес Ти Корпорейшън“ ООД. Негови съдружници са Георги Александров и Спас Веселинов Иванов.

Бисер Лазов е счетоводителят, превърнал се в основен свидетел на прокуратурата по мегаделото за фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). В съдебната зала той разказва как мажоритарният собственик на банката Цветан Василев го е принуждавал да притежава и управлява определени компании против собствената му воля.

След фалита на КТБ обаче Лазов вече самостоятелно поема управлението и собствеността върху същите дружества. Постепенно те се откъсват от масата на несъстоятелността на банката, като под надзора на квестори и синдици се извършват продажби и прехвърляния на активи, цедиране на вземания, учредяване и заличаване на ипотеки, както и създаване на фиктивни задължения срещу реални вземания.

Публичните фирмени регистри показват корпоративната връзка, но сами по себе си не дават пълна яснота за финансирането на ветропарка, договорните отношения и икономическите интереси зад инвестицията.

Затова остава необходимостта да се изясни кой действително осигурява средствата за проекта, кой държи всички права върху него и кой ще получава финансовите ползи, ако строителството бъде осъществено.

Местните жители не бива да научават за мащаба на подобна инвестиция едва когато на терен се появят тежката строителна техника и бъдещите площадки.

Колко територия ще бъде засегната и кой ще я възстанови?

Посочените от инвеститора площи за фундаментите и монтажните площадки на ветрогенераторите не обхващат цялата територия, необходима за осъществяването на проекта.

За изграждането и обслужването на съоръженията ще бъдат необходими още транспортни пътища за превоз на огромните компоненти, монтажни площадки, кабелни трасета, сервитути и допълнителна инфраструктура.

Следователно въздействието върху района няма да се ограничи единствено до 18-те бетонни фундамента.

Сериозен проблем представлява и въпросът какво ще се случи след 20 или 25 години, когато съоръженията достигнат края на експлоатационния си живот. Кой ще поеме ангажимента за демонтирането им? Кой ще премахне бетонните конструкции и ще възстанови засегнатите терени?

Тези въпроси трябва да бъдат изяснени още преди началото на строителството.

Не бива да се допуска частният инвеститор да получи икономическите ползи от реализацията на проекта, а след приключване на експлоатацията местната общност да остане да се справя с последиците.

Радомир и Перник се противопоставиха. Ще се съобрази ли държавата?

Съпротивата срещу проекта вече има и институционално измерение. Кметът на Радомир Кирил Стоев е обжалвал решението на РИОСВ – София. Против изграждането на ветропарка се е обявил и кметът на Перник Станислав Владимиров.

Жалби срещу административното решение са внесени и от Асоциацията на парковете в България и „Зелено движение“. Според информация на МОСВ общият брой на подадените жалби е достигнал 11.

През юни 2026 г. Общинският съвет в Радомир е трябвало да разгледа и докладна записка, отнасяща се до подробния устройствен план за трасето и сервитута на електропровод, необходим за проекта. Впоследствие документът е оттеглен по искане на инвеститора.

Това развитие показва, че недоволството на местната общност вече оказва влияние върху административните процедури.

Съпротивата на общинските власти обаче може да се окаже недостатъчна, ако държавните институции продължат да разглеждат отделните елементи на инвестиционното намерение, без да направят цялостна оценка на възможните последствия.

Жителите на засегнатите населени места имат право да участват в решенията, които определят бъдещето на средата, в която живеят. Те трябва да бъдат информирани какви съоръжения ще бъдат изградени, как ще се промени ландшафтът и какви рискове могат да възникнат.

Това не е просто недоволство на отделни граждани, а въпрос от съществен обществен интерес.

Зелената енергия не оправдава унищожаването на природата

Вятърната енергия безспорно има място в модерната енергетика. Това обаче не означава, че всяко инвестиционно предложение трябва да бъде приемано без критична оценка.

При обсъждането на възобновяемите енергийни източници често остават на заден план някои съществени аспекти – производството на съоръженията, необходимите количества материали, строителните дейности, транспортът на компонентите, въздействието върху животинските видове и проблемите при извеждането на съоръженията от експлоатация.

Не всяка гора, планинска територия или природна местност трябва да бъде разглеждана като потенциална индустриална площадка само защото инвестиционното намерение е определено като зелено.

Енергийната политика трябва да бъде съобразена с необходимостта от опазване на природата. При съмнения за сериозни и необратими екологични последици водещ трябва да бъде принципът на предпазливостта, а не интересът от реализацията на конкретната инвестиция.

Проектът „Орисол-2“ следва да бъде спрян, ако независими и актуални проучвания установят значителни вреди за околната среда, които не могат да бъдат предотвратени или адекватно ограничени.

Тази позиция не се нуждае от политически лозунги, а от документи, експертни оценки, прозрачност и реална ангажираност за защита на обществения интерес.

Сегашните параметри на проекта, остарелите екологични проучвания и неяснотите около засегнатите територии са достатъчно сериозни основания за цялостно преразглеждане на инвестиционното намерение.

Община Радомир и жителите на региона не трябва да бъдат оставени сами в противопоставянето си. МОСВ и всички останали компетентни институции трябва да дадат ясни отговори и да гарантират, че няма да бъде допуснато необратимо увреждане на природата.

След изграждането на 160-метровите ветрогенератори, прокарването на пътищата и изливането на огромните количества бетон връщането към първоначалното състояние на територията ще бъде изключително трудно.

Една инвестиция може да бъде реализирана на друго място. Природата, която вече е унищожена, обаче не може просто да бъде преместена.

Голо Бърдо не е за продан, а бъдещето на Перник, Радомир и целия регион не бива да бъде поставяно в зависимост от интересите на един инвестиционен проект.