Пет вестника излизат в Трън за 6 години

Пет вестника излизат в Трън между 1895 и 1901 г., а в града работят три печатници, казва Станислава Георгиева, началник на Държавния архив в Перник. Тя е гостувала в Националния пресклуб на БТА в Трън при представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК.

Първият местен вестник на територията на днешната област Перник е „Ерма“. Първият му брой е от 2 януари 1895 г. и излиза в Трън, обяснява Георгиева. Тогава градът е окръжен център. Той обединява Трънска, Царибродска и Брезнишка околия.

„Ерма“ има задача да отразява критично обществените дела. Вестникът цели и да разобличава закононарушенията, казва Георгиева. Печатът става в печатницата на Димитър Карадимчов. Главен редактор и издател е Цветко Радков.

До 1901 г. тръгват още четири заглавия: „Руй“, „Преглед“, „Знепол“ и „Младина“, разказва началникът на архива. Трите печатници в Трън са на Димитър Карадимчов, Захарий Пеев и „Труд“ на Тодор Клисаров.

Зад изданията стоят главно хора от местната интелигенция, казва Георгиева. Това са юристи, учители, администратори и общественици. Сред тях са д-р Иван Златаров, бивш окръжен управител на Трън и редактор на „Преглед“, както и адвокатът Петър Въжаров. Въжаров е редактор на „Знепол“. По-късно е избран и за народен представител.

Местните вестници стават трибуна за защита на хората. Публикуват се дописки за бедността в Знеполието и липсата на поминък. Пише се и за мъже, които напускат семействата си. Те търсят работа като строители в други части на България и извън страната, казва Георгиева.

Сред основните проблеми е транспортната изолация на Трънско. Според Георгиева липсата на добри пътища и железопътна връзка удря търговията. Така продукцията на местното грънчарско училище трудно стига до пазарите в страната. На страниците на печата намира място и идеята за влак, който да свърже региона с останалата част от България.

Заради пограничното положение на района място заемат и националните въпроси. След Берлинския договор вестниците следят съдбата на българите извън пределите на страната, казва Георгиева. След Ньойския договор се отразява и положението на населението в Западните покрайнини. Тези теми присъстват и в издания като „Западно ехо“, „Трънски страж“ и „Български запад“.

Старите вестници пазят и детайли от всекидневието. Според Георгиева има криминални хроники и съобщения за кражби на добитък. Печатат се обяви за венчавки, смъртни случаи и продажби. Има и реклами на шивашки ателиета, занаятчийски работилници и питиепродавници. Срещат се и известия, в които местни общественици казват, че няма да приемат гости за имения си ден.

Вестниците са и канал за общинските и полицейските власти. Чрез тях се обявяват търгове, публикуват се съдебни съобщения и полицейски известия за издирвани лица, разказва Георгиева. По време на избори страниците стават по-оживени. Тогава се разпространяват политически прокламации и призиви към хората, включително да подкрепят просветени и образовани личности.

За ролята на местния печат Георгиева дава пример с документ от 1899 г. По него тогавашният министър на вътрешните работи д-р Васил Радославов препоръчва общинските управления да се абонират за вестник „Преглед“, издаван в Трън.

Първите трънски вестници са с формат, близък до днешния А4. Съдържат основно кратки публикации, казва Георгиева. Част от тях излизат седмично. Други са месечни. „Ерма“ се печата всеки петък. Цената на някои издания в края на XIX век е пет стотинки.

Периодичният печат се развива и в Радомирско, допълва Георгиева. В Държавния архив – Перник се пазят материали за издания като „Труд“ от 1909 г. и „Демократическа трибуна“ от 1911 г. Там са и „Нова България“ и „Блага дума“. В Радомир излиза и седмичникът „България“, свързан с името на общественика и краевед Стоян К. Бумбишев. От периода преди 1944 г. са запазени и отделни броеве на „Пернишки миньор“.

Като ценен източник за по-новата история на региона Георгиева посочва вестник „Димитровско знаме“. В архива в Перник се съхранява периодиката му от създаването до края на 1989 г. и първите месеци на 1990 г. Екземпляри има и в Регионалната библиотека „Светослав Минков“. Там върви дигитализацията на изданието, казва Георгиева.