Перник все повече заприличва на хотелско предградие на София. Кой печели от строителния бум и каква е ролята на общината?

Перник се превръща в своеобразен хотел на София – място, в което все повече хора могат да живеят, докато работят в столицата. Но докато инвеститорите виждат възможности за нови апартаменти и печалби, гражданите имат право да питат: кой планира развитието на града, кой контролира строителството и дали инфраструктурата ще издържи на темповете, с които се увеличава застрояването?

Един от показателните случаи е проектът на „Колхида-Метал“ АД в кв. „Изток“, свързан с бившия депутат от ГЕРБ Владислав Евгениев Димитров, известен в Перник като Влади Колхидата или Влади Мантинелата.

От 15 на 40 метра – как се променя градоустройственият план?

Документите по процедурата за имота в кв. 87, поземлен имот с идентификатор 55871.515.154, показват как се стига до предложение за съществено увеличаване на параметрите на застрояване.

На 8 юли 2025 г. „Колхида-Метал“ АД, представлявано от Владислав Димитров, подава заявление за частично изменение на подробния устройствен план. В докладна записка от 16 юли кметът Станислав Владимиров предлага на Общинския съвет да одобри заданието и да разреши изработването на проекта.

В документа е описано искане за промяна от зона Жк с височина до 15 метра към зона Жг с параметри, допускащи височина до 40 метра. Предвидени са две многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи.

Това не е малка техническа корекция. Става дума за промяна, която може съществено да повлияе върху силуета на квартала, натоварването на улиците, паркирането и средата за живеене.

На 31 юли 2025 г. Общинският съвет приема Решение №682, с което одобрява техническото задание и разрешава изработването на проекта за изменение на ПУП. Важно уточнение: това решение не е само по себе си окончателно одобрение на ПУП и не представлява разрешение за строеж.

В докладната е предвиден и допълнителен достъп до имота чрез задънена улица с ширина 3,50 метра, както и изграждане на трафопост.

Тук възникват редица въпроси: достатъчни ли са достъпът и инфраструктурата за предвиденото строителство? Как ще се отрази новият комплекс на трафика в района? Има ли достатъчно места за паркиране, зелени площи и пространства за нормален живот на хората, които вече живеят в квартала?

Документите показват, че общината е придвижила процедурата по искане на инвеститора. Те обаче не дават сами по себе си отговор дали общественият интерес е защитен в достатъчна степен.

Кой е инвеститорът и защо проектът сменя дружеството?

„Колхида-Метал“ е дружество, в което Владислав Димитров е сред основните акционери и има управленска роля. Именно това дружество е посочено като първоначален възложител в разрешение за строеж №230 от 23 юни 2026 г.

Но в протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво от 17 август 2026 г. вече фигурира друго дружество – „Премиум Резиденс Груп“ ООД.

В него Владислав Димитров участва пряко с 30%, а още 40% са собственост на „КМ Пропъртис“ ЕООД – дружество, което е изцяло собственост на „Колхида-Метал“. Останалите 30% са на „Илевън Резиденс“.

Така строителният проект преминава от дружество, в което Димитров е сред основните акционери, към нова компания с няколко съдружници, сред които той участва както пряко, така и чрез корпоративната структура на „Колхида-Метал“.

Това не е непременно нередност. Подобни промени могат да имат напълно законни търговски и организационни основания. Но при проект с такъв мащаб обществото има основание да знае какво точно е прехвърлено, на какво правно основание е сменен възложителят и кой носи отговорност за изпълнението.

Каква е причината за промяната на титуляря на разрешението за строеж? Има ли промяна в инвестиционните намерения, финансирането или разпределението на собствеността? Какви са задълженията на новото дружество и как са защитени интересите на купувачите и на съседите?

Кметът и инвеститорът: административна процедура или привилегирован достъп?

Името на кмета Станислав Владимиров присъства в ключов момент от процедурата. Именно той внася докладната, с която предлага на Общинския съвет да разреши изработването на новия ПУП.

Това е официално документирано действие на кмета в рамките на неговите правомощия. Само по себе си то не доказва нерегламентирани отношения с инвеститора.

Но въпросът за прозрачността остава.

Как общината оценява исканията за по-високо застрояване? Прилагат ли се едни и същи критерии към всички инвеститори? Колко други подобни промени са допуснати през мандата на Владимиров? Какви становища са дали общинските специалисти и как са оценени последиците за квартала?

Особено важно е да се провери дали окончателно одобреният устройствен план съвпада с първоначално представеното инвестиционно намерение и дали всички необходими становища и съгласувания са налице.

Въпросът не е дали един кмет има право да внесе докладна за изменение на ПУП. Разбира се, че има. Въпросът е дали решенията се вземат при максимална прозрачност, при ясни критерии и с реална защита на обществения интерес.

Затова трябва да се проследи цялата поредица от административни актове, а не само крайният резултат – появата на нова строителна площадка.

Владислав Горанов и Влади Колхидата: бизнес връзка, която заслужава внимание

В тази история има и още една линия, която не бива да бъде пропускана.

Владислав Димитров е свързан не само с „Колхида-Метал“, но и с „КМВ – Системи за пътна сигурност“ – дружество, което работи в областта на производството и доставката на пътни предпазни огради и е получавало значителни средства по обществени поръчки.

През септември 2026 г. Владислав Горанов потвърждава публично, че негова консултантска фирма е отдавала помещение под наем на „КМВ – Системи за пътна сигурност“. По думите му договорът е бил на търговски принцип, за 1000 евро месечно, и е бил надлежно деклариран.

Това е потвърдена търговска връзка между фирма, управлявана от Владислав Димитров, и дружество на бившия финансов министър Владислав Горанов.

Тя не доказва незаконна договорка, нито участие на Горанов в строителния проект в Перник. Но е достатъчно основание да се поставят въпроси за бизнес отношенията, контактите и средата, в която оперират компаниите около Димитров.

Има ли други общи бизнес интереси между тези лица и свързаните с тях дружества? Какви обществени поръчки е изпълнявало КМВ и какви отношения е имало с държавни институции? Има ли документална връзка между тези бизнес отношения и инвестиционните проекти в Перник?

Засега няма публичен документ, който да доказва, че Горанов е участвал в процедурата за строителство в кв. „Изток“ или е оказвал влияние върху решенията на общината. Затова тази връзка трябва да бъде представена като отделна бизнес линия, а не като доказателство за обща схема.

Перник има нужда от развитие, но не и от безконтролно застрояване

Никой не оспорва правото на собствениците да инвестират и да строят в рамките на закона. Перник има нужда от обновяване, нови жилища и икономическо развитие.

Но развитието на един град не може да се измерва единствено в квадратни метри ново строителство и брой продадени апартаменти.

Градът има нужда от улици, паркинги, зелени площи, детски площадки, училища, детски градини и обществена инфраструктура, която да отговаря на броя на хората, които ще живеят в новите сгради.

Ако строителството изпреварва планирането, резултатът може да бъде град с повече апартаменти, но с по-малко пространство за нормален живот.

Затова въпросът към кмета Станислав Владимиров, Общинския съвет и инвеститорите е прост: кой носи отговорност за облика на Перник след този строителен бум?

Кой следи дали новите сгради се вписват в градската среда? Кой гарантира, че инфраструктурата няма да бъде оставена за сметка на живеещите? И кой ще отговаря, ако след няколко години кварталите се окажат претоварени от автомобили, с недостатъчно зеленина и без необходимите обществени пространства?

Перник не трябва да бъде просто място за нощуване на хора, които работят в София. Той трябва да остане град с характер, история и нормална среда за живот.

А когато решенията за бъдещето му се вземат зад бюрата на администрацията, а последиците се понасят от гражданите, обществото има право да пита – и да получава ясни отговори.

Кой строи в Перник, кой разрешава строителството и в чий интерес се променя градът?