Държавен архив-Перник показва книжния абак от 1918 г.

Държавен архив-Перник представя книжния абак – дидактическо ученическо сметало, използвано в българските училища в часовете по математика за начален курс в началото на ХХ век. Помагалото е част от рубриката „Интересно в архивите“, съобщиха от архива.

Как е направен книжният абак

Книжният абак е изработен от два картона, зашити един зад друг с машинен или ръчен шев. Шевът фиксира разделителните линии, които оформят канали между отделните разреди – единици, десетици и стотици.

Помагалото е разграфено по класове и разреди. Има прорязани отвори – кръгчета във всяка колона. Според Държавен архив-Перник не са запазени лентите (плъзгачите), които са се движили по каналите от шева. От архива уточняват, че кръгчетата по редове в отделните канали са оцветени в различни цветове.

Защо такива пособия са били важни след 1914 г.

Държавен архив-Перник посочва, че около Първата световна война (1914–1918) и в годините след нея България преживява тежка икономическа криза. В този период училищните пособия са били дефицитни или скъпи.

По данни на архива Министерството на народното просвещение е издавало подробни инструкции към учителите за часовете по трудолюбие (ръчна работа). Идеята е била децата сами да изработват нагледни материали по геометрия, смятане и четене. Използвани са подръчни материали като мастила, моливи, картони и домашни конци за шиене.

Откъде е конкретният екземпляр и връзката с Трънско

Книжният абак, известен и като сметачна мрежа или десетично картонче, е открит в Сметанка за II отделение. Изданието е от 1918 година и е публикувано от Министерство на Народното просвещение в Царство България.

Според информацията на Държавен архив-Перник учебникът е използван през 1920 година от Минчо Харалампиев от село Петачинци, Трънска околия.

Архивът припомня и контекст след Ньойския договор от 27 ноември 1919 година. Тогава село Петачинци е разделено на две. Махала „Богойна“ остава в България и днес е село в община Трън. Другата част, в която попадат училището и църквата, остава на територията на Кралството на сърби, хървати и словенци.

Като допълнителен детайл от архива посочват, че сметанката за второ отделение е подвързана с твърди корици от книга с поезия на сръбски автор от началото на ХХ век.