10 200 местни имена от Брезнишко влязоха в архива

Милена Симова, главен експерт в Държавен архив–Перник, разказва за работата си и за хората и документите, които пазят паметта на Перник и района. От Държавна агенция „Архиви“ представят историята ѝ в рубрика за 75-годишнината от създаването на българските държавни архиви.

Симова казва, че никога няма да забрави 17 май 1999 година. Тогава започва работа в пернишкия архив. Определя го като институция, която става неин втори дом.

Описва ежедневието си като разнообразно. Работила е по проучване и комплектуване на фондове. Приемала е потребители в читалнята. Давала е консултации на фондообразуватели. Правила е експертизи на документи и е организирала изложби. Симова казва, че работата с миналото е работа за бъдещето.

Едно от първите ѝ големи предизвикателства е обработката на фонда на Вельо Велев, поради обема и ерудицията на фондообразувателя. Вельо Велев (1899–1992) е работил като учител на различни места в България и е заемал ръководни длъжности в просветата. Като училищен инспектор в Брезник в периода 1945–1951 година той създава първия училищен музей в областта, в село Слаковци.

По данни, цитирани в разказа за фонда, Велев описва археологически паметници и култови местности. Събира керамични отломки и монети. Записва носители на фолклор и насърчава учениците да разказват за домашни празници. Пише и в местни вестници. При работата си се е консултирал с утвърдени учени, сред които са проф. Христо Вакарелски, проф. Анастас Примовски и проф. Йордан Заимов.

Във фонда личи и неговият перфекционизъм. Посочва се, че е правил по 6–7 чернови на важни документи. Сред трудовете му са „Местните имена в Брезнишко“ и „Местните имена в Пернишко“. Те са издадени по единствените им запазени екземпляри в Пернишкия архив, със съдействие на Центъра по българска ономастика „Проф. Николай Ковачев“ към Великотърновския университет. Вельо Велев е записал 10 200 местни имена.

Симова дава и пример с пряката работа с хора, чиито лични архиви стигат до институцията. Споменава Александър Наков, представен като най-възрастният анархист в България. Разказва се, че е бил в затвори преди 1944 година и по-късно в лагерите „Куциян“, „Богданов дол“ и „Белене“, както и изселван. Умира през 2018 година на 99 години и става почти всекидневен посетител на архива. От архива казват, че е бил насърчен да напише книгата „Досие на обект № 1218“, издадена през 2006 година, преиздадена през 2009 година и преведена на английски през 2017 година заради интерес от японско издателство.

Друг пример е пернишкият художник Александър Неговански. В текста се посочва, че комунистическата власт го е ограничавала, включително чрез изземване на боите и четките му, и той е творил без възможност да излага. След смъртта му съпругата му Веска Николова дарява на Държавен архив–Перник над 700 негови ескизи и скици. Част от тях са достъпни в art.archives.bg, като материалите са описани към Държавен архив–Перник, фонд 1221.

Симова разказва и за работа по фонд 148К „Държавни мини Перник“, възложен ѝ за усъвършенстване в началото на кариерата. Тя описва допълване на информация, отложена в над 3 000 фиша. В разказа се посочва, че мината е допринесла за превръщането на Перник от село в град през 1929 година и е оставила следа със сгради като Минната дирекция, Минната болница и гарата, както и с благоустройствени проекти. Описани са и социални дейности, сред които подкрепа за сираци и бежанци, безплатни трапезарии, морски лагери и подаръци за миньорските деца.

Симова отбелязва, че в Перник и района е имало над 30 завода, които са били животът и съдбата на перничани. Тя казва, че в архива са запазени фондовете им и те са важни за изследователите на индустриалната история на България.

В свободното си време е участвала в закритото вече туристическо дружество „Васил Апостолов“, с което се запознава, докато обработва личния фонд на Васил Апостолов. Посочва, че преди 1944 година в Перник е имало над 30 дружества, създадени на професионален, културен или социален принцип.

Симова обобщава смисъла на архивната работа с идеята, че документите чакат да бъдат открити отново. Тя казва, че задачата на архива е да ги съхранява и да ги предоставя за втория им живот.