Камерите следят все повече хора и коли

В България видеонаблюдението от години се приема като решение за сигурност, но системите са много и разпокъсани, пише „Медиапул“. Общини и държава са похарчили стотици милиони за камери. Паралелно работят и хиляди частни устройства.

Днес у нас действат три основни вида системи. Най-големи са общинските мрежи. Те са изграждани отделно от всяка община и няма единен регистър. Затова точна бройка не може да се посочи. Оценката е за над 10 хил. устройства в страната. Записите се ползват за наблюдение и охрана. При престъпление или нарушение се предават на полицията.

Втората голяма група са камерите по пътищата и магистралите. Те се оперират от Агенция „Пътна инфраструктура“. Целта им е да следят трафика и плащането на пътни такси. По данни от материала тези устройства заснемат и нарушения. Сред примерите са шофиране без колан, говорене по телефон и превишена скорост.

Третата категория са камерите на МВР. Те са концентрирани основно в центровете на големите градове и по границите.

Отделно има още няколко десетки хиляди частни камери, но и за тях няма статистика. Видеонаблюдение масово има в бизнеса. Все по-често се изгражда и в жилищни сгради. Практически това означава, че в центъра на областен град човек почти неизбежно попада в кадър.

Проблемите около системите също се трупат. Миналата година общинският съветник в София Борис Бонев обяви, че системата на столицата не е защитена от външни посегателства. Той твърдеше, че достъп може да получи почти всеки и така да проследява и идентифицира хора. Бонев каза, че ще подаде сигнал до ДАНС, но към момента няма публична информация за развитие.

От Столичната община твърдят, че достъп имат само служители с допуск до класифицирана информация. Според общината тези хора минават проверки от ДАНС.

При пътните камери притесненията са свързани с възможността за разпознаване на лица и регистрационни номера. Така движението на човек може да се установи лесно, а полицията има достъп до тези системи. По тази тема има и съдебен спор. Миналата година във Върховния административен съд е подадена жалба срещу инструкция, подписана от двама министри, която позволява обмен между МВР и АПИ. На първа инстанция опцията за подаване на информация към полицията е отменена, а делото остава висящо.

Паралелно МВР изгражда „Национална интелигентна система за сигурност“. Идеята е камери с повече функции, включително разпознаване на номера и лица и заснемане на нарушения. Новите устройства трябва да надградят по-стара система отпреди европредседателството през 2018 г. Сега камери се монтират на специални рамки на общо 35 места по Околовръстното на София.

В материала има сравнения с практики в страни от ЕС. В Париж системата е започнала през 2010 г. и включва около 5 хил. камери, като разходите по договор са нараснали от 225 млн. евро до 343 млн. евро към края на 2020 г., а прогнозата за 2026 г. е около 480 млн. евро. Посочва се и регламент за срок на съхранение от 30 дни и ограничения за ползването. В Австрия например се дават данни за около 12 хил. камери в градския транспорт във Виена и изтриване на записи след 48 часа, освен ако не се ползват от полицията. В Чехия се споменава, че само в Прага охранителните и пътните камери са около 4 хил., а годишната поддръжка е около 4 млн. евро.