Европа влиза в преговорите, но без общ план

Говори се за формат Е5, а Москва и Вашингтон местят фокуса към сигурността.
Европа е на път да получи място на масата за преговори за Украйна, но още не е ясно с каква обща позиция ще влезе. Това е изводът в коментар на британския експерт по Русия Марк Галеоти за „Сънди Таймс“, цитиран от dnes.dir.bg.
Американският преговарящ Джаред Къшнър е казал в четвъртък, че сделка не може да се сключи без европейците и е добавил, че Владимир Путин е готов да опита. По същата линия, според текста, Москва и Вашингтон показват промяна в подхода, като поставят войната в Украйна в по-широк контекст на сигурността.
Накратко:
- В Абу Даби е имало европейска делегация, но без роля в залата.
- Обсъжда се Европа да бъде представена от Е5: Великобритания, Германия, Франция, Италия и Полша.
- Конкретен пробив е отчетен само за размяна на пленници.
На преговорите в Абу Даби са пристигнали европейски длъжностни лица, но не са присъствали в залата и не са имали роля в разговорите. Главният руски преговарящ Владимир Медински е реагирал саркастично, като е подхвърлил, че ако са там като туристи, могат да си говорят в бара на хотела.
Още в петък обаче са се появили съобщения, че Европа ще бъде включена в следващия кръг. Блокът е избрал пет държави за представителство, определени като група Е5. Към формата се очаква да се включат и Европейската комисия, и Европейският съвет. Имената на конкретните представители още не са обявени.
Според анализа на Марк Галеоти войната започва да се представя от Москва като симптом на по-широк проблем. Русия отново е извадила на дневен ред предложенията си от 2021 г., които тогава са били отхвърлени от САЩ. В тях Москва е настоявала НАТО да не се разширява повече и да върне войските си на позиции отпреди 1997 г. В текста се уточнява, че това би означавало изтегляне на сили на алианса от Централна и Източна Европа, без изключване на държави членки.
В събота президентът на Украйна Володимир Зеленски е казал пред журналисти, че американските преговарящи са предложили идея за изтегляне на украинските войски от източния Донбас в замяна на членство в НАТО. По оценката в материала няма признаци Путин да е готов да разглежда присъединяване на Украйна към алианса.
Къшнър е написал в събота в X, че в закрити обсъждания и двете страни разбират нуждата от практически компромиси и че продължава конструктивна работа.
Галеоти отбелязва и риск Кремъл да поставя предварително неприемливи условия, за да протака, или да ги използва като висока стартова позиция. В същото време някои източници в Москва допускат, че старите предложения са се върнали, защото американските пратеници са приели идеята за по-широк дневен ред и са поискали конкретика.
В текста се твърди, че когато дневният ред е сигурността на континента, за Москва става по-трудно да държи европейците извън процеса. Според същия материал Белият дом изглежда е проявил по-голяма готовност да включи трансатлантическите съюзници, след като надеждите на президента Доналд Тръмп за бърза сделка между лидери не са дали резултат.
Отделно се описва, че на предстоящата среща на върха в Шенжен се очаква Тръмп, Путин и Си Цзинпин да разговарят, но по теми като войната в Иран и глобалното разпространение на ядрено оръжие. В материала се посочва и че договорът за контрол над ядреното оръжие между САЩ и Русия е изтекъл през февруари и не е подновен.
По линия на вътрешната европейска подготовка, Кремъл е показал скептицизъм. Прессекретарят Дмитрий Песков е коментирал, че европейците спорят кой да ги представлява. В текста е предадено и твърдение, че Москва би поканила Европа, но само конструктивна Европа.
Като потенциални лица за участие се споменават ръководителят на европейската дипломация Кая Калас и председателят на Европейския съвет Антониу Кошта. Според материала Москва е дала да се разбере, че не приема Калас за надежден събеседник. Отбелязва се и че дори в ЕС има страни, които смятат, че присъствието ѝ би блокирало напредък.
Галеоти стига до заключение, че Европа трябва не само да реши кой ще седне на масата, но и какво точно ще каже. Според текста общите декларации за подкрепа на Украйна вече не стигат.
Като възможна рамка за по-широка сделка материалът посочва варианти като демилитаризация на пригранични райони, повече прозрачност и възобновяване на консултациите между НАТО и Русия. Дали Москва има интерес и дали подобна сделка би била съвместима с реални гаранции за сигурността и суверенитета на Украйна, според автора може да се изясни само в преговори.






Коментарите са на потребителите. Pernik24.bg не носи отговорност за съдържанието им.